Лява политика и лидерски претенции

Политически доклад на Янаки Стоилов пред отчетно-изборната конференция на Обединението на левите социалисти, проведена на 8 април 2012 г.

Днес е Цветница – светъл християнски празник. Вашето присъствие – тук и сега – самò по себе си е „осанна”, но не за лидерски претенции, а за пролетния полъх на възможното социалистическо възраждане. От нас и особено от цялата БСП зависи дали левите идеи и лявата политика ще получат нов импулс и ще станат близки на стотици хиляди и милиони български граждани. Нашите идеи са били обругавани и разпъвани многократно, но на най-тежки изпитания те са подлагани от собственото неверие, изкористяване и отстъпление.

Днес отбелязваме международния ден на ромите, или ако искате по нашенски – на циганите. Съвременното значение на този ден се отнася към тежката социална участ на голяма част от ромите не само в България. Това са в мнозинството си хора, които не се нуждаят от семинари и други програми със съмнителен ефект, а от действени мерки за пълноценна социална реализация и интеграция.

Нашият конгрес е скоро след Великден. Но той не е празничен обяд, на който претендентите за лидерство – сред окуражителните възгласи на техните клакьори, ще си чукат яйцата, за да излъчат най-силния бияч. Искам да предупредя: при такъв развой, който и да победи, победена ще се окаже БСП.

 

СИТУАЦИЯТА В СТРАНАТА И В БСП

На третата година от парламентарните избори илюзиите намаляват, но техният персонален носител все още остава. ГЕРБ спечели парламентарните избори с очакването за възмездие и справедливост. Бойко Борисов изживя своите превъплъщения – от очаквания отмъстител, през „строител” до спасител – на изпадналите в бедствено положение и на безпаричните работници. Тук е мястото да заявим нашата солидарност с миньорите от Мадан, с металурзите от Кърджали и с всички други работници, които се намират в подобно положение.

В действителност авторитарното управление се превърна в най-ярко изражение на олигархичната власт. Власт на монополи и картели, която изсмуква доходите на гражданите и допълнително изтощава икономиката. Тази власт действа под външен натиск и рискува да провали най-важните национални проекти, както става с АЕЦ „Белене”. Тя безогледно използва властта, за да манипулира общественото мнение и за да контролира вота на значителни групи избиратели. Призовавам ви активно да се включим в подписката, която ще започне срещу решението на парламента за спиране на проекта за нова атомна централа в Белене.

България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз. 42% от българите са заплашени от бедност. Отпадащите от училище младежи са над 20%. Особено тревожно е бързото повишаване на безработицата и високите й стойности сред младите хора. България е сред страните с голямо неравенство. На всичко отгоре се оказва, че сме в десятката на най-нещастните нации, редом с най-изостанали африкански държави.

БСП изживя политическия стрес и излезе от политическата изолация след загубата на парламентарните избори. Въпреки това тя не е преодоляла изцяло електоралната стагнация. Причините за това са няколко. Ръководствата на партията не развиха критичния потенциал на иначе вярната оценка за причините, довели до тежката изборна загуба. Не се направиха значителни промени в кадровото представителство на БСП. Тя все още не е оповестила конкретни ангажименти пред българските граждани.

След президентските и местните избори БСП остава единствената партия, която може да се противопостави на политиката на ГЕРБ. Но тя има да се доказва като бъдеща управленска и особено като обществена алтернатива.

Задачата не е само да сменим ГЕРБ във властта. Българският преход е със съкрушителни последици – икономически, социални, културни, демографски и морални. Той създаде нови проблеми – деиндустриализация, погром върху земеделието, угнетяваща бедност, потискащо неравенство, брутална престъпност и безнаказана корупция, унизителна външна зависимост. Не е ли признак на изчерпване на установения модел фактът, че само 5% от българите смятат сегашната икономическа политика за удачна.

Ще го кажа направо: партия като БСП, която постоянно участва в политиката и е била в управлението, не може да спечели убедително изборите, ако не постави точно тези проблеми на конгреса и пред обществото. Тя не може да оправдае присъствието си във властта, ако не започне да решава посочените проблеми.

В тази обстановка множество групи в българското общество са недоволни и искат промяна, но те не виждат изявени фактори на промяната. В БСП избуяват лидерски амбиции, които водят до сблъсък между основните претенденти.

Това са причините, поради които, въпреки намаляващата подкрепа за ГЕРБ, изходът от следващите парламентарни избори не е определен.

Пред БСП стоят за решаване идейни, политически, коалиционни и организационни проблеми. Но за разлика от Георги Първанов не смятам, че на преден план са организационно уставните и коалиционните въпроси. Те са важни, дори някои от неговите предложения са приемливи, но нашето внимание трябва да се насочи главно към политиката, защото само тя може да отговори на въпросите, които интересуват българските граждани. Досегашните реплики между настоящия и бившия председател на партията, които до неотдавна бяха на политически близки позиции, показват предимно личностни и тактически различия – за последиците от промените в избирателната система, за бъдещите партньори на БСП, за организацията на самата партия. Зад тези въпроси като че ли се крият немаловажни различия и други фактори, но те не допринасят особено за изясняване на лявата природа на БСП и за нейните актуални задачи.

Засега отчетно-изборната кампания преминава под знака на дилемата Станишев или Първанов. Аз не заставам на позицията „двама се карат, третият печели”, въпреки че много хора ми отреждат ролята на реалния, а не на подставения трети. За мен решаваща е политиката, която ще предложи БСП.

Като член на досегашното ръководство аз съм отчасти отговорен за състоянието на БСП и за изработването на нашата политика. Днешната ни конференция трябва да направи принос във формирането на лявата социалистическа политика.

 

НАШИТЕ ИДЕИ И НАШАТА ПОЛИТИКА

Повече от четвърт век в света доминира неолиберализмът. Той доведе до системна криза на финансовия капитализъм. Ситуацията у нас се утежнява от намалената икономическа активност, от критичното намаляване на финансовия резерв, от рекордната бедност в Европейския съюз.

Печелившите дейности – чрез приватизацията и концесиите – се намират в частни ръце, а губещите – в държавата. Ние сме против цената на кризата да бъде платена само от и без това ощетените хора на труда.

Дълбоката финансова, икономическа, социална и политическа криза в света и в Европа постави левите партии и ПЕС като цяло пред въпроса за тяхната идентичност. Този въпрос поне със същата сила стои и пред БСП. Това изисква преди всичко БСП да се раздели със социаллиберализма и дясната социалдемокрация. На инициаторите на този курс в България трябва кажа, че вече не е достатъчно „БСП да се премести наляво”, а да поеме решителен курс – към радикален ляв реформизъм.

Този курс ще превърне БСП от капиталистическа в социалистическа левица. Не става дума за връщане към отминалия държавен социализъм, а за социализма на ХХІ век. Пътят към него преминава през радикалния ляв реформизъм. Той включва:

        Възстановяване на автентичните леви ценности – взаимна обусловеност на свободата и равенството, борба за преодоляване на бедността и експлоатацията;

        Социализиране на финансовата система в интерес на гражданите и на производителите;

        Освобождаване на здравеопазването и образованието от комерсиализация;

        Отговорна децентрализация – споделени ангажименти на централната и местната власт за решаване на икономическите и социалните проблеми на териториалните общности;

        Изграждане на социална Европа чрез политика на сближаване и ограничаване на неравенствата в рамките на ЕС;

        Провеждане на последователна политика на мир, ненасилие, международно сътрудничество и солидарност.

Левицата е призвана да защити демокрацията. Да я защити не само от нейните политически противници, а от капитализма, който я роди, но който вече я убива. Тази защита налага да национализираме политиката в интерес на гражданите и да я комунализираме – в интерес на местните общности. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Основната обществена група, към която ние се обръщаме е трудовата класа. Това са преди всичко хората на наемния труд – работещите, бъдещите работници, т.е. учащите, безработните и пенсионерите. Това са хората от свободните професии. Това са тези, които упражняват малък и среден бизнес.

Основните ни противници са експлоатацията, неравенството, бедността и корупцията.

Основните ни цели са постигането на висока заетост, добри доходи и социална сигурност.

Основните пътища за тяхното постигане са повече регулиране и контрол върху финансовия капитал и финансовите пазари, върху цените на кредитите, на лекарствата, на горивата и на други важни стоки.

Основният принцип за изразходване на обществените средства за социални цели е: обществените пари – за обществени нужди в обществени институции. По този принцип трябва да се устроят образователната и здравната система.

Основната задача и заедно с това средство за реализация на нашата политика е активната социална държава и нейните европейски проекции.

Основните изисквания към нас са поемане на ясни ангажименти, политическа последователност.

 

НАШИТЕ АНГАЖИМЕНТИ

           Главната ни задача е да повишим заетостта

Създаването на заетост изисква развитие на икономиката – чрез нови и съществуващи индустриални производства и инфраструктурни обекти. Създаването на такава заетост е път за повишаване на доходите.

Фирмите трябва да се стимулират да откриват и запазват работни места. Нещо повече, данъчният и осигурителният режим следва да зависят от това каква заетост създават и къде се извършва тяхната дейност.

По този начин икономическата политика може да се свърже с регионалната и демографската. Конкретно – размерът на корпоративния данък да бъде различен в районите и общините с безработица значително по-висока от средната за страната.

По подобен начин могат да се обвържат бизнесът и образованието и да се подпомогне създаването на търсените от икономиката специалисти. Иначе, ще продължава съществуващото разминаване между икономически потребности и придобито образование – в момента около 70% от завършилите висше образование не работят по придобитата специалност.

Необходимо е правителството да приеме национална инвестиционна програма, осигурена от национален инвестиционен фонд. Към финансиране на този фонд трябва да бъдат привлечени банкови капитали. Важен елемент в посочения механизъм е дейността на Българската банка за развитие. Нейната кредитна дейност е ориентир за коректно банкиране – срещу спекулата и дъмпинга на кредитния пазар.

Предлагаме субсидиите в земеделието да се използват като силен регулативен механизъм на държавната политика в отрасъла. Тя включва: насочване на субсидиите към нуждаещите се за сметка на най-едрите стопанства, изравняване на българските производители с тези от останалите страни на ЕС и отчитане на разходите в различните видове земеделско производство.

Държавата и общините да съдействат за създаване на тържища и други форми за търговия със земеделски продукти и за тяхното преработване. В тази дейност място трябва да намерят и кооперациите. Управлението на държавния поземлен фонд да става по начин, който да влияе положително на структурата на земеделското производство и да отговаря на интересите на дребните и средните производители.

Застрашителното нарастване на неграмотността и на младежката безработица изискват от държавата и общините да намерят форми за образователна и трудова интеграция, особено на ромското население. Тези форми трябва да се основават на съчетаването между права и задължения на гражданите, между влагането на средства и получаването на изгоди. Трябва да е ясно, че няма пряк път от гетото към социалната интеграция. Достигането до нея преминава през специфични политики и институции.

Доходи и финансова политика

Ние сме за категорично сбогуване с плоския данък и преминаване към опростено прогресивно облагане. Основната данъчна ставка да остане на сегашното ниво. Най-ниските доходи да бъдат освободени от облагане. Заможните – тези, които получават над 70–80 хиляди лева годишно да се облагат с 15–20%.

Заедно с това трябва да се въведе допълнително облагане за богатите. Доходът, който надхвърля 300–350 хиляди лева годишно трябва да се облага с данък поне два пъти по-висок от завишената данъчна ставка. Лицата и семействата, чието имущество надхвърля един милион лева, също трябва да заплащат повече.

Ние сме за „размразяване” на заплатите и пенсиите. Още от първата бюджетна година на следващото управление да се повишат минималната заплата и пенсия. Техният размер да бъде съобразен с реалния праг на бедността. Да се извършва годишна актуализация на заплатите в бюджетната сфера и на пенсиите в съответствие с инфлацията и нарастването на производителността, респективно на осигурителния доход.

До края на следващия управленски мандат делът на средствата за заплати и пенсии в БВП трябва да достигне поне 40%, а за още четири години – до 45%. Това ще означава приблизително изравняване на труда и капитала в разпределянето на създадената стойност.

Ние сме за увеличаване на размера на помощите за отглеждане на деца, като от това подпомагане се ползват семействата с ниски и средни доходи. Стимулиращата политика да се увеличава до достигане до три деца и след това да се прекратява. Тя да бъде поставена в още по-голяма степен в зависимост от отговорното родителство.

Ние поддържаме ново разбиране за характера на парите, с които оперират търговските банки. В по-голямата си част това не са техни собствени пари, а такива, привлечени от гражданите, от фирмите и от държавата. Тя е предоставила правото за управление на тези пари, срещу което трябва да гарантира, че те ще работят в интерес на гражданите и на реалната икономика.

С оглед на това разбиране ние се застъпихме за освобождаване на гражданите от заплащане на банкови такси за плащания към бюджета. Продължаваме да настояваме за установяване на задължителни правила, по които държавните ведомства и дружествата с преобладаващо държавно участие избират обслужващите ги банки. Поддържаме в определянето на лихвите по потребителските кредити да има променлива, но обективна величина, каквато е базовият лихвен процент – определян от междубанковия пазар и обявяван от националната банка, а не от кредитора.

Централната банка трябва да действа не като представител на търговските банки, а в защита на обществените и държавните интереси в банковата сфера. Това в най-голяма степен се отнася за банковия надзор.

В крайна сметка държавата чрез гаранционния фонд поема риска за дейността на банките. От тази гледна точка е оправдано да се потърсят форми за повишаване на отговорността на управителните и надзорните органи на банките.

Противодействие срещу корупцията

Все по-голямото срастване между икономическа, медийна и политическа власт задълбочава корупцията. Не е случайно, че всяко едно управление през годините на прехода има своите корупционни схеми и скандали. Който и да подхване определен корупционен случай, скоро след това се оказва, че в него съпричастност имат лица и кръгове, близки и до тези, които са го повдигнали. Пълно изясняване обикновено липсва, както обикновено липсва политическа и юридическа отговорност. Новите корупционни скандали потушават старите, а корупцията си продължава.

Необходимо е да се уточнят правилата, по които се определят възнагражденията на политическите лица и на висшите държавни служители. Това, както и публичността на източниците на техните доходи, са важни средства срещу забогатяването от властта.

Действието на закона за отнемане на незаконно придобито имущество е оправдано, ако в него се създадат повече обективни предпоставки за започване на производството. Такава категория са кредитните милионери и тези, които са им отпуснали кредитите.

Образование, наука и култура

Ние сме за пълна бюджетна издръжка на средното образование в държавните и общинските училища. Не приемаме държавните средни училища да бъдат само в областта на спорта и културата. Необходимо е засилване на професионалното образование и специализацията в горните класове.

Предлагаме значително понижаване на таксите в държавните висши училища – от сегашните до две трети на не повече от една четвърт от издръжката по съответната специалност. От тях да могат да се освобождават както най-добрите студенти, така и тези с най-ниски доходи.

Въвеждане на възможности за обвързване на образованието и професионалната реализация – чрез стимули за работодатели, които наемат определени специалисти и за тези, които отиват да работят по дефицитни специалности или в непривлекателни райони.

Бъдещото национално развитие е тясно свързано с развитието на науката и технологичния процес в ХХІ век. Да се запазят националните научни институции и да се стимулират университетите, които развиват солидни научни изследвания. Да се създадат условия способните млади и утвърдени специалисти да намират научна реализация в страната. Да се въведат финансово-икономически стимули, които да привлекат бизнеса към финансиране на науката, технологиите и иновациите.

Ние сме за нова културна политика, насочена към развитие на духовността, интелекта и морала на българската нация. За запазване и утвърждаване на българската национална идентичност като неотменима част от културните традиции в Европа и в света. Ние сме за силна държавна подкрепа на културните институции. На основата на модерните технологии да се впишем в културния диалог и в духовния обмен между цивилизациите.

Здравеопазване

Убедени сме, че опазването на здравето започва със създаването на здравословна среда на живот – без големи замърсявания на околната среда, без увреждащи организма съставки в храните и без опасни електромагнитни излъчвания.

Споделяме разбирането, че профилактиката е най-добрата медицинска превенция за здравето.

Искаме стимулиране, което да доведе до масово прилагане на груповите медицински практики в доболничната помощ. Така ще се възприемат и възстановят най-добрите елементи от поликлиничната система.

Покриване на малките населени места с медицинско обслужване. За целта лекарят, който получава такава практика, трябва да обслужва цялото население.

Развитие на спешната медицинска помощ, особено в местата с ниска концентрация на болници и в труднодостъпни райони. Подобряване на нейното оборудване, на комуникацията и на положението на работещите в нея.

Освен национална и областни здравни карти да се приемат и регионални здравни карти. На регионално ниво трябва да се осигурят достъпно и качествено здравеопазване – възможността всеки пациент да получи всичко необходимо за неговото лечение.

Ние се застъпваме за преобразуване на болниците от търговски дружества в юридически лица със специфичен статут на лечебни заведения.

Ние сме за ефективно държавно регулиране и контрол при ценообразуването и поръчките на лекарства и медицински изделия, които да ограничат спекулативните цени и ощетяването на пациентите. Ние сме за реално ограничаване на вертикалната и хоризонталната концентрация в търговията с лекарства. Като част от тази система виждаме разкриването на аптеки в малки общини и на повече денонощни аптеки.

Европейска и регионална политика

В сегашното си състояние и при днешните проблеми ЕС е в голямо изпитание. Той повече не може да бъде привлекателен като съюз на големи корпорации, на голяма бюрокрация и на финансови ограничения. Ние сме за европейски съюз, който води към социална Европа, т.е. към растеж, висока заетост, високи доходи и социална сигурност. Ние сме против ЕС на две скорости и за усилване на политиките за сближаване и хармонизиране. Ние сме за координирани политики не само в областта на финансите, а и в социалната област. За нас засилването на европейския съюз не означава отслабване на националната държава.

В рамките на ЕС и на отделните държави трябва да продължи развитието на регионалната политика. Цели райони ускорено се обезлюдяват, разграбват и са на път да се превърнат в социална пустиня. България остро се нуждае от национална регионална политика за най-изостаналите си райони, какъвто е Северозападът.

Ние поддържаме позицията си за установяване на минимални социални стандарти за българските общини. За тяхното постигане трябва да се определи ролята както на държавата, така и на местната власт.

 

НАШАТА ПАРТИЯ

Трябва да е безпощадно ясно, че дори да предложим необходимата политика, ако няма истински субект на промяната, тя няма как да стане. Казано с думите на Махатма Ганди: бъди самият промяната, която желаеш. Това изисква преди да бъдем алтернатива на ГЕРБ да станем алтернатива на самите себе си. Не омаловажавам постигнатото по време на предишното управление, но така подчертавам необходимостта от критична преоценка и промяна в досегашната политика. Според мен такава промяна е необходима, въпросът е възможна ли е.

Преди около век основателят на нашата партия беше казал, че една радикална промяна у нас три четвърти зависи от външните условия. Днес в окото на кризата тежестта на тези условия в никой случай не е по-малка. Що се отнася до останалата една четвърт – дано сами да не пропилеем своя шанс. Лявото крило вече шеста година призовава за това. Сега остава цялата партия да го направи.

Както е известно, Обединението на левите социалисти се създаде, когато БСП управляваше в тройната коалиция. Тогава нашата позиция се свеждаше до подкрепа и критика. Подкрепа за тези действия, които отговаряха на нашите социални ангажименти, и критика на проявите на одесняване и на злоупотреба с власт.

Сега ние споделяме опозиционния курс на БСП, който съответства в основни линии на нейния ляв характер. Проблемът е партията да преодолее хроничното раздвоение – лява в опозиция, в управлението – както дойде. Трябва да докажем, че сме достоверен носител на политиката, която предлагаме!

Доскоро левите социалисти бяхме предимно коректив на БСП. Развитието на процесите в света и в Европа, проверката на позициите ни във времето, изискват това, което предлагаме, да стане политика на БСП.

Ние се нуждаем от убедителна победа на предстоящите избори. Иначе, дори да сме първи, отново ще се гънем в обятията на сложна коалиция. Само с конкретни ангажименти и дееспособна партия можем да очакваме висок резултат. Привличането на широки граждански и професионални слоеве и организации и партньорството с тях е предпоставка за неговото постигане. Времето на легитимационните предизборни коалиции обаче премина. След изборите трябва да е ясно едно – ние оставаме опоненти на ГЕРБ. Всички други въпроси за коалиционни варианти в момента не са актуални. Трябва да сме категорични от кои ангажименти няма да отстъпим в името на евентуална бъдеща коалиция.

Ще си позволя да кажа нещо лично. Аз не съм обладан от лидерски претенции, но имам политически амбиции! Затова не се обявявам като най-подходящия за председател на БСП, но смятам, че най-убедено и последователно съм отстоявал левия характер на БСП. За мен значението на този конгрес не се свежда до това кой ще застане начело на БСП и кой какъв пост ще заеме. Добре разбирам и трудностите, и шансовете, пред които е изправена БСП.

В момента Партията на европейските социалисти е в процес на търсене на своята нова лява идентичност. Точно в този момент начело на европейските социалисти е председателят на БСП. В негово лице БСП може да има важна роля за развитието на европейската и на българската социалистическа левица, а България – по-добри позиции в ЕС. Но преди да постигне това в Брюксел, Сергей Станишев трябва да го започне в София. Затова искам този конгрес да стане силен с идеи, политика и морални послания.

Само няколко седмици остават до конгреса. След този конгрес БСП може да излезе променена, мобилизирана и силна. Но не по-малка е вероятността да се случи обратното – да остане в същото състояние, дори да бъде разединена и отслабена.

Срещу авторитаризма на ГЕРБ ние не можем да спечелим с полудемокрация, още по-малко с псевдодемокрация. Преди да обсъждаме въпроса как е най-добре да се избира председателят на БСП има други спешни въпроси, които не сме решили. Впрочем, ако БСП имаше толкова голямо влечение към вътрешнопартийната демокрация, тя можеше да избере кандидата си за президент с гласа на всички социалисти. Оказва се, че е по-лесно да си демократ с утрешна отколкото с вчерашна дата.

Ние категорично отхвърляме измамите с мъртви души и дори с организации, които трябва да осигурят удобни делегати за определени кандидати.

Добре е, че Националният съвет прие обръщение към партията „Конгресът – по волята на социалистите”.

Ние смятаме за вредно отслабването на връзката между центъра и териториалните структури на партията, достигнало на редица места до тяхното феодализиране и до капсулиране на местните ръководства.

Досегашният опит от създаване на вътрешни структури по полов и възрастов признак показва,че в по-голяма степен те се използват за гарантирано заемане на позиции в партията, отколкото за разширяване на нейното влияние сред тези групи в обществото. Необходимо е да се засили ролята на професионалните и идейните обединения.

Ние сме за политическа оценка на всяко по-висше ниво за дейността на стоящите под него, както и за отговор на исканията на по-ниските нива към по-високите.

Ние сме за по-висока представителност на партийните форуми и за пряка демокрация в партията.

Ние сме за партия, която не е за лична или корпоративна употреба, а за партия на самите социалисти.

Ние сме за лява социалистическа, европейски ориентирана партия, която отстоява националните интереси.

Ние българските социалисти отиваме към конгрес. Не отиваме за лични схватки, а да отговорим на очакванията на мнозинството български граждани. Няма кой друг да го направи вместо нас.

Накрая нека да ви припомня – след Цветница идва Възкресението. То обаче няма да се състои от само себе си, а чрез нас.