КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЛЕВИТЕ СОЦИАЛИСТИ –

 

„БЪЛГАРИЯ ПРЕД ИЗБОР”

 

Изминалата 2013 година беше наситена с много обществено-политически събития, напрежения и обрати. От началото на 2014г. сме поставени в нова ситуация. Тя промени първоначалния дневен ред на нашата конференция. За първи път в историята на БСП, а може би в цялата политическа история, група хора заявяват, че остават в партията, но създават отделна листа за участие на национални избори.

По този начин Георги Първанов наистина успя да разтревожи партията. Той предлага шок, който да я разтърси. Като че ли не видяхме до какво доведе шоковата терапия в областта на икономиката.

Как да си обясним факта, че след 10 януари 1997г., когато бе извършен погром срещу парламента, пак на 10 януари, но вече 2014 година се извърши посегателство срещу БСП. Тези, които преди време не без мълчаливата благословия на тогавашното ново ръководство на партията, напуснаха нейната парламентарна група, за да имат алиби за връщането на мандата, сега се опитват да ни организират нов вътрешнопартиен 4 февруари.

Инициаторите на сегашният разкол твърдят, че имат различни идеи. Какви са те, след като точно през последната година БСП обяви нов курс за радикална промяна. Тогава тя бе атакувана от днешните си критици, които твърдяха, че изхода от кризата не е нито ляв, нито десен.Политическите опоненти на БСП са доволни, защото след като двете вълни от протести не свалиха управлението, след като то овладя бежанската вълна, сега БСП се атакува отвътре. Не отричам, че част от претенциите към ръководството са основателни – за изпълнението на ангажиментите в областта на ядрената енергетика, за отношенията между партиите, подкрепящи правителството, за икономическите интереси, които влияят върху управлението. Но защо тези въпроси, които са чувствителни за самата партия и намират отзвук в нея, не се решават вътре в БСП?!

Спорът, който водим не е идеен, но той има своите идейни проекции. Част от десните социалдемократи и социаллиберали са на път да се отделят от БСП. Едва ли точно Лявото крило трябва да се тревожи за отслабването на десните позиции в партията. Проблемът е, че това се прави прикрито, без да се обявява напускането на БСП. Тези хора искат да носят червения екип, но да им признаем правото освен към противниковата врата, да отправят удари и в нашата.

Техните шансове да спечелят мандат в предстоящите избори са илюзорни. Те са малки, защото не атакуват БСП отляво, а си остават надясно от нея. Но възможността да получат няколко десетки хиляди гласа и да отблъснат поне още толкова от БСП е реална. От тук идва нашата тревога. Точно тези гласове могат да се окажат решаващи за спечелване на предстоящите избори. Споровете по партийни въпроси могат да ни отклонят от важните теми, които вълнуват нашите избиратели. Както казваше Дядото „няма неудобни въпроси за една партия, но всички въпроси трябва да се поставят в партията. Защото другото е предателство”

Трябва да кажем и друго: отговорност носи и ръководството на БСП. Го дини наред то споделяше едни и същи позиции. Толерираше такива хора, които не са били последователни в позициите си и невинаги лоялни към БСП. А после проявяваше колебливост в реакциите на тези прояви. Това са поуките, които трябва да бъдат направени за кадрите, които се издигат, личностите които получават правото да представляват хората.

В политиката също има критични точки, преминаването на които прави трудно обратими процесите. В случая, като че ли е достигната такава критична точка. Аз не съм наивен, но все пак като израз на загриженост, дори на благородство, предлагам да направим още един опит в името на единството и на тези, които за определен период са олицетворявали БСП.Призоваваме ги, ще го предложим и на ръководството на БСП, проектът АБВ, който веднъж беше замразен, отново да бъде " вкаран във фризера” до приключване на европейските избори. След това, ако е необходимо, БСП да проведе конгрес, на който да обсъжда своите идеи, организация и кадрови решения. Нека те преценят още веднъж дали настоящите им политически амбиции, няма да ги оставят в политическото минало.Ако наистина сме загрижени за продължаване на управлението, за засилване на позициите на БСП в европейски и национален план, това би било отговорното решение.Ако това не бъде направено, на всички – независимо дали са членове на Националния съвет, областни или общински ръководители, които инициират, участват или подкрепят паралелна на БСП и Коалиция за България листа, трябва да се снеме политическото доверие. Хората, които предприемат такива действия по същество се отстраняват от партията. На тяхно място трябва да се определят други, които да проведат кампанията на БСП в предстоящите избори.

 

Сега да се върнем към същинската дискусия.

 

„България е изправена пред много дилеми – дали ще започне процес на ускорено икономическо възстановяване или ще продължава икономическата деградация, дали ще постигнем социална справедливост или ще се задълбочава социалното неравенство, дали ще намерим национална перспективна или ще изпадаме във все по-дълбок демографски колапс, дали ще има социална Европа или избуяващ национализъм, дали ще бъдем активен фактор в европейския процес или негов наблюдател.

През февруари БСП обяви на своя конгрес курс за радикална промяна – за демократична и социална България.

Обединението на левите социалисти, като част от БСП на документално ниво може да е напълно удовлетворено от обявения от БСП ляв курс за радикална промяна. Във вербално и особено в политическо и кадрово отношение тази промяна все още не е достатъчно отчетлива и последователна.

В първите години от съществуването си Лявото крило бе изразител на критичните настроения в партията от нейното одесняване. Напоследък то все повече се превръща в генератор на последователна, ясна, радикална лява политика. В днешната ситуация ние сме гаранти за силата и единството на БСП. Само такава партия може да осигури политиката, за която претендираме. Затова нека не се оплакваме, а да действаме.

Опитът показва, че добрите идеи се нуждаят от убедени, последователни и способни изпълнители. Затова ОЛС предлага кандидати за листата на БСП за предстоящите избори за Европейски парламент. Това са както мъдри и авторитетни леви политици, така и млади, но подготвени и перспективни политици. Те могат да се справят с тежките изпитания.

„Нашата страна остава най-бедната в Европейския съюз, защото в България икономическият модел беше най-погрешен. Половината от населението живее в бедност, или в риск от бедност. В същото време хората от властта и още повече тези, които те обслужват, продължават да забогатяват за сметка на цялото общество. Ниско е доверието в държавните институции и в цялата политическа система”. Това казахме в нашата предизборна платформа и тази констатация едва ли може да бъде променена за няколко месеца. Нещо повече. Имаме опасения, че лица и икономически групи, облагодетелствани от предишното управление, се домогват до още повече власт и богатство сега.

По същата причина и решенията, които предложихме остават напълно валидни:

„Предлагаме радикална промяна, която да върне доверието на гражданите в политиката, да направи държавата отговорна пред тях, да възстанови нейните административни способности. Промяната диктува да освободим политиката от частни интереси и външни зависимости. Държавата трябва да регулира пазара, да влияе върху разпределението на капитала и да пази обществото от всевластието на парите. Да стане щит срещу монополите. Всичко това налага народът да си върне държавата”.

Смятам, че успяхме да постигнем записаното в правителствената програма до края на годината да спрем пропадането на страната. Сега наистина остава по-трудното - да постигнем растеж и напредък, да измъкнем страната и хората от бедността и мизерията.

В процес на изпълнение са редица от обявените предизборни ангажименти. За половин година се извърши значителна работа и се постигнаха добри резултати.

Злополучният опит на Тройната коалиция ни учи, че само коригиращи мерки в социалната област не са достатъчни. Особено когато са съпътствани със злоупотреби  с властта. Сами по себе си, те нито са в състояние да компенсират натрупаните социални диспропорции, нито да мотивират в достатъчна степен избирателите за подкрепа. Необходима е промяна в политиката, при това дълбока, радикална промяна. За нас левите социалисти, надяваме се и за мнозинството в партията, това е левият радикален реформизъм. Едва ли някой днес оспорва необходимостта от реформи в България и Европа. Но фиансово-икономическата криза на капитализма в нейното неолиберално издание изисква тези реформи да бъдат радикални. Радикални в точния смисъл на думата: такива, които стигат до същината, до корена на явлението и заедно с това са отчетливи, решителни и бързи като действие. Ние не предлагаме поредния голям скок, но настояваме за решителни, бързи и последователни действия.

Левицата винаги се е отличавала със свои основни ценности, но в различните исторически условия те се подреждат по различен начин. Днес, убеден съм, че на челно място стои въпросът за социалната справедливост, т.е. за сферите и степените на равенството и неравенството. Без осигуряване на социална справедливост свободата става призрачна, а солидарността неизпълнимо пожелание. Нашата водеща идея определя основните задачи на управленската политика: икономическо възстановяване и борба с корупцията. От решаването на тези задачи ще се определи успеха или неуспеха на сегашното управление. Ние сме за продължаване на мандата на сегашното управление, без да предопределяме неговия времеви хоризонт. Необходимо е време за разгръщане на управлението, но успехът на мандата не се определя от неговата продължителност, а от постигане на набелязаните цели.

Актуализираната бюджетна прогноза съдържа добри новини, но също така предизвиква безпокойство. Положителното се отнася до темпа на увеличаване на минималната работна заплата, която се предвижда да достигне 420 лева, близо до планираните от нас – 450. Твърде консервативни обаче са плановете в други параметри. Няма заявка за увеличаване на гарантирания минимален доход, за увеличаване на пенсиите освен тяхната годишна индексация, за промяна в данъчната политика. Добре е, че министър-председателя направи уговорка, че тези параметри могат да се променят.

2014 година трябва да е годината, която да започне реализацията на най-важните, отличителните мерки от обявената политика:

 - Програма за реиндустриализация на страната, която води към трайна заетост, включително възстановяване на индустриални предприятия с национално и регионално значение;

 - Предприемане на необходимите действия за стартиране на големите енергийни проекти –  „Южен поток”, АЕЦ-„Белене” и нов блок на АЕЦ „Козлодуй”;

 - Ускорено и балансирано развитие на земеделското производство – балансирано между отделните подотрасли в него и между големите и малките стопанства;

 - Прилагане на принципа „обществените средства – за обществени нужди – предимно в обществени заведения” за финансиране на здравеопазването и образованието;

 - Подготовката и замяна на плоския с прогресивен данък, чрез въвеждане на семейно подоходно облагане.

Казано в едно изречение: ние сме за прогресивна политика в замяна на плоското мислене и плоската политика. В този случай не става дума за нещо изключително, а за вписването ни в съвременните европейски стандарти – за прогресивно облагане на доходите , за преимуществено подпомагане за малките и средните земеделски стопанства, за ефективното използване на обществените средства в социалната сфера. Това означава да възстановим социалната справедливост. В това ние виждаме залога и оправданието за оцеляване на правителството. Това ясно трябва да се разбере и от кабинета, и от партиите, които го подкрепят.

В предстоящите избори за Европейски парламент решаващо значение ще имат поставените национални задачи. Решаването на тези задачи трябва да се търси както на европейско, така и на национално ниво. Тази партия, която успее да убеди повече хора, че гледа на европейската политика, като на средство за постигане на националните цели може да разчита на успех. В същото време ние не бихме постигнали икономическата и социална промяна, без да участваме  в промяна на самия Европейски съюз и на неговата политика.

Трябва да прекъснем европейския провинциализъм като възприемаме ЕС главно чрез европейските фондове и чрез годишните доклади на европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Средствата, които са предвидени за България през следващия програмен период, вече са определени. Това, което е пропуснато, вече няма да се върне. Въпросите са два. Единият е – ще успеем ли да оползотворим всички тях. Другият е – ще се постигне ли максимален икономически и социален ефект от реализацията на тези проекти, който не се свежда само до преките участници в съответния проект. Ясно е, че и  предстоящият доклад от Брюксел за България ще бъде критичен, не без основание.

БСП и българското правителство по-амбициозно трябва да участват в дебата за промяна на европейската политика и на европейската институционална структура. Левите социалисти в България и в Европа искат социална Европа сега. Само такава Европа може да спре крайния национализъм, нещо повече радикалният ляв реформизъм е бариера срещу ксенофобията и екстремизма. Социална България в социална и просперираща Европа.

Резултатите от предстоящите избори ще определят не само представителството на БСП в институциите на Европейския съюз, но и съдбата на сегашното управление на страната и непосредствената перспектива на нашата партия. Затова другари, да отстоим курса на радикални леви реформи, на който станахме инициатори, да го реализираме на практика, да го направим необратим – за модерна, просперираща и справедлива България!

 

Янаки Стоилов

София - 19.01.2014 г.