КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ЛЕВИТЕ СОЦИАЛИСТИ –

 

„БЪЛГАРИЯ ПРЕД ИЗБОР”

 

ДОКЛАД

 

Изминалата 2013 година беше наситена с много обществено-политически събития, напрежения и обрати. От началото на 2014г. сме поставени в нова ситуация. Тя промени първоначалния дневен ред на нашата конференция. За първи път в историята на БСП, а може би в цялата политическа история, група хора заявяват, че остават в партията, но създават отделна листа за участие на национални избори.

По този начин Георги Първанов наистина успя да разтревожи партията. Той предлага шок, който да я разтърси. Като че ли не видяхме до какво доведе шоковата терапия в областта на икономиката.

Как да си обясним факта, че след 10 януари 1997г., когато бе извършен погром срещу парламента, пак на 10 януари, но вече 2014 година се извърши посегателство срещу БСП. Тези, които преди време не без мълчаливата благословия на тогавашното ново ръководство на партията, напуснаха нейната парламентарна група, за да имат алиби за връщането на мандата, сега се опитват да ни организират нов вътрешнопартиен 4 февруари.

Инициаторите на сегашният разкол твърдят, че имат различни идеи. Какви са те, след като точно през последната година БСП обяви нов курс за радикална промяна. Тогава тя бе атакувана от днешните си критици, които твърдяха, че изхода от кризата не е нито ляв, нито десен.Политическите опоненти на БСП са доволни, защото след като двете вълни от протести не свалиха управлението, след като то овладя бежанската вълна, сега БСП се атакува отвътре. Не отричам, че част от претенциите към ръководството са основателни – за изпълнението на ангажиментите в областта на ядрената енергетика, за отношенията между партиите, подкрепящи правителството, за икономическите интереси, които влияят върху управлението. Но защо тези въпроси, които са чувствителни за самата партия и намират отзвук в нея, не се решават вътре в БСП?!

Спорът, който водим не е идеен, но той има своите идейни проекции. Част от десните социалдемократи и социаллиберали са на път да се отделят от БСП. Едва ли точно Лявото крило трябва да се тревожи за отслабването на десните позиции в партията. Проблемът е, че това се прави прикрито, без да се обявява напускането на БСП. Тези хора искат да носят червения екип, но да им признаем правото освен към противниковата врата, да отправят удари и в нашата.

Техните шансове да спечелят мандат в предстоящите избори са илюзорни. Те са малки, защото не атакуват БСП отляво, а си остават надясно от нея. Но възможността да получат няколко десетки хиляди гласа и да отблъснат поне още толкова от БСП е реална. От тук идва нашата тревога. Точно тези гласове могат да се окажат решаващи за спечелване на предстоящите избори. Споровете по партийни въпроси могат да ни отклонят от важните теми, които вълнуват нашите избиратели. Както казваше Дядото „няма неудобни въпроси за една партия, но всички въпроси трябва да се поставят в партията. Защото другото е предателство”

Трябва да кажем и друго: отговорност носи и ръководството на БСП. Го дини наред то споделяше едни и същи позиции. Толерираше такива хора, които не са били последователни в позициите си и невинаги лоялни към БСП. А после проявяваше колебливост в реакциите на тези прояви. Това са поуките, които трябва да бъдат направени за кадрите, които се издигат, личностите които получават правото да представляват хората.

В политиката също има критични точки, преминаването на които прави трудно обратими процесите. В случая, като че ли е достигната такава критична точка. Аз не съм наивен, но все пак като израз на загриженост, дори на благородство, предлагам да направим още един опит в името на единството и на тези, които за определен период са олицетворявали БСП.Призоваваме ги, ще го предложим и на ръководството на БСП, проектът АБВ, който веднъж беше замразен, отново да бъде " вкаран във фризера” до приключване на европейските избори. След това, ако е необходимо, БСП да проведе конгрес, на който да обсъжда своите идеи, организация и кадрови решения. Нека те преценят още веднъж дали настоящите им политически амбиции, няма да ги оставят в политическото минало.Ако наистина сме загрижени за продължаване на управлението, за засилване на позициите на БСП в европейски и национален план, това би било отговорното решение.Ако това не бъде направено, на всички – независимо дали са членове на Националния съвет, областни или общински ръководители, които инициират, участват или подкрепят паралелна на БСП и Коалиция за България листа, трябва да се снеме политическото доверие. Хората, които предприемат такива действия по същество се отстраняват от партията. На тяхно място трябва да се определят други, които да проведат кампанията на БСП в предстоящите избори.

 

Сега да се върнем към същинската дискусия.

 

„България е изправена пред много дилеми – дали ще започне процес на ускорено икономическо възстановяване или ще продължава икономическата деградация, дали ще постигнем социална справедливост или ще се задълбочава социалното неравенство, дали ще намерим национална перспективна или ще изпадаме във все по-дълбок демографски колапс, дали ще има социална Европа или избуяващ национализъм, дали ще бъдем активен фактор в европейския процес или негов наблюдател.

През февруари БСП обяви на своя конгрес курс за радикална промяна – за демократична и социална България.

Обединението на левите социалисти, като част от БСП на документално ниво може да е напълно удовлетворено от обявения от БСП ляв курс за радикална промяна. Във вербално и особено в политическо и кадрово отношение тази промяна все още не е достатъчно отчетлива и последователна.

В първите години от съществуването си Лявото крило бе изразител на критичните настроения в партията от нейното одесняване. Напоследък то все повече се превръща в генератор на последователна, ясна, радикална лява политика. В днешната ситуация ние сме гаранти за силата и единството на БСП. Само такава партия може да осигури политиката, за която претендираме. Затова нека не се оплакваме, а да действаме.

Опитът показва, че добрите идеи се нуждаят от убедени, последователни и способни изпълнители. Затова ОЛС предлага кандидати за листата на БСП за предстоящите избори за Европейски парламент. Това са както мъдри и авторитетни леви политици, така и млади, но подготвени и перспективни политици. Те могат да се справят с тежките изпитания.

„Нашата страна остава най-бедната в Европейския съюз, защото в България икономическият модел беше най-погрешен. Половината от населението живее в бедност, или в риск от бедност. В същото време хората от властта и още повече тези, които те обслужват, продължават да забогатяват за сметка на цялото общество. Ниско е доверието в държавните институции и в цялата политическа система”. Това казахме в нашата предизборна платформа и тази констатация едва ли може да бъде променена за няколко месеца. Нещо повече. Имаме опасения, че лица и икономически групи, облагодетелствани от предишното управление, се домогват до още повече власт и богатство сега.

По същата причина и решенията, които предложихме остават напълно валидни:

„Предлагаме радикална промяна, която да върне доверието на гражданите в политиката, да направи държавата отговорна пред тях, да възстанови нейните административни способности. Промяната диктува да освободим политиката от частни интереси и външни зависимости. Държавата трябва да регулира пазара, да влияе върху разпределението на капитала и да пази обществото от всевластието на парите. Да стане щит срещу монополите. Всичко това налага народът да си върне държавата”.

Смятам, че успяхме да постигнем записаното в правителствената програма до края на годината да спрем пропадането на страната. Сега наистина остава по-трудното - да постигнем растеж и напредък, да измъкнем страната и хората от бедността и мизерията.

В процес на изпълнение са редица от обявените предизборни ангажименти. За половин година се извърши значителна работа и се постигнаха добри резултати.

Злополучният опит на Тройната коалиция ни учи, че само коригиращи мерки в социалната област не са достатъчни. Особено когато са съпътствани със злоупотреби  с властта. Сами по себе си, те нито са в състояние да компенсират натрупаните социални диспропорции, нито да мотивират в достатъчна степен избирателите за подкрепа. Необходима е промяна в политиката, при това дълбока, радикална промяна. За нас левите социалисти, надяваме се и за мнозинството в партията, това е левият радикален реформизъм. Едва ли някой днес оспорва необходимостта от реформи в България и Европа. Но фиансово-икономическата криза на капитализма в нейното неолиберално издание изисква тези реформи да бъдат радикални. Радикални в точния смисъл на думата: такива, които стигат до същината, до корена на явлението и заедно с това са отчетливи, решителни и бързи като действие. Ние не предлагаме поредния голям скок, но настояваме за решителни, бързи и последователни действия.

Левицата винаги се е отличавала със свои основни ценности, но в различните исторически условия те се подреждат по различен начин. Днес, убеден съм, че на челно място стои въпросът за социалната справедливост, т.е. за сферите и степените на равенството и неравенството. Без осигуряване на социална справедливост свободата става призрачна, а солидарността неизпълнимо пожелание. Нашата водеща идея определя основните задачи на управленската политика: икономическо възстановяване и борба с корупцията. От решаването на тези задачи ще се определи успеха или неуспеха на сегашното управление. Ние сме за продължаване на мандата на сегашното управление, без да предопределяме неговия времеви хоризонт. Необходимо е време за разгръщане на управлението, но успехът на мандата не се определя от неговата продължителност, а от постигане на набелязаните цели.

Актуализираната бюджетна прогноза съдържа добри новини, но също така предизвиква безпокойство. Положителното се отнася до темпа на увеличаване на минималната работна заплата, която се предвижда да достигне 420 лева, близо до планираните от нас – 450. Твърде консервативни обаче са плановете в други параметри. Няма заявка за увеличаване на гарантирания минимален доход, за увеличаване на пенсиите освен тяхната годишна индексация, за промяна в данъчната политика. Добре е, че министър-председателя направи уговорка, че тези параметри могат да се променят.

2014 година трябва да е годината, която да започне реализацията на най-важните, отличителните мерки от обявената политика:

 - Програма за реиндустриализация на страната, която води към трайна заетост, включително възстановяване на индустриални предприятия с национално и регионално значение;

 - Предприемане на необходимите действия за стартиране на големите енергийни проекти –  „Южен поток”, АЕЦ-„Белене” и нов блок на АЕЦ „Козлодуй”;

 - Ускорено и балансирано развитие на земеделското производство – балансирано между отделните подотрасли в него и между големите и малките стопанства;

 - Прилагане на принципа „обществените средства – за обществени нужди – предимно в обществени заведения” за финансиране на здравеопазването и образованието;

 - Подготовката и замяна на плоския с прогресивен данък, чрез въвеждане на семейно подоходно облагане.

Казано в едно изречение: ние сме за прогресивна политика в замяна на плоското мислене и плоската политика. В този случай не става дума за нещо изключително, а за вписването ни в съвременните европейски стандарти – за прогресивно облагане на доходите , за преимуществено подпомагане за малките и средните земеделски стопанства, за ефективното използване на обществените средства в социалната сфера. Това означава да възстановим социалната справедливост. В това ние виждаме залога и оправданието за оцеляване на правителството. Това ясно трябва да се разбере и от кабинета, и от партиите, които го подкрепят.

В предстоящите избори за Европейски парламент решаващо значение ще имат поставените национални задачи. Решаването на тези задачи трябва да се търси както на европейско, така и на национално ниво. Тази партия, която успее да убеди повече хора, че гледа на европейската политика, като на средство за постигане на националните цели може да разчита на успех. В същото време ние не бихме постигнали икономическата и социална промяна, без да участваме  в промяна на самия Европейски съюз и на неговата политика.

Трябва да прекъснем европейския провинциализъм като възприемаме ЕС главно чрез европейските фондове и чрез годишните доклади на европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Средствата, които са предвидени за България през следващия програмен период, вече са определени. Това, което е пропуснато, вече няма да се върне. Въпросите са два. Единият е – ще успеем ли да оползотворим всички тях. Другият е – ще се постигне ли максимален икономически и социален ефект от реализацията на тези проекти, който не се свежда само до преките участници в съответния проект. Ясно е, че и  предстоящият доклад от Брюксел за България ще бъде критичен, не без основание.

БСП и българското правителство по-амбициозно трябва да участват в дебата за промяна на европейската политика и на европейската институционална структура. Левите социалисти в България и в Европа искат социална Европа сега. Само такава Европа може да спре крайния национализъм, нещо повече радикалният ляв реформизъм е бариера срещу ксенофобията и екстремизма. Социална България в социална и просперираща Европа.

Резултатите от предстоящите избори ще определят не само представителството на БСП в институциите на Европейския съюз, но и съдбата на сегашното управление на страната и непосредствената перспектива на нашата партия. Затова другари, да отстоим курса на радикални леви реформи, на който станахме инициатори, да го реализираме на практика, да го направим необратим – за модерна, просперираща и справедлива България!

 

Янаки Стоилов

София - 19.01.2014 г.

 

 

Сега въобще не е време за време разделно

 

Преди близо век Грамши беше заявил: „Днес ни е нужен песимизъм на анализа и оптимизъм на волята!”

Тези думи през всичките години до днес не са загубили своята актуалност, особено важни и актуални са днес за БСП.

Аз ги разчитам просто така: На етапа на анализа, на идеите и на формирането на решенията – широка свобода в дискусията, конкуриране на различни предложения и проекти.

На етапа, или във фазата на състезанието с външния опонент – максимална консолидация и мобилизация за провеждането на постигнатите при една системна и демократична процедура решения.

Уви, според мен, създателите на проекта „АБВ” практически се самоотстраниха и самоизключиха и от двете решаващи фази на този процес, решаващи и за БСП, решаващи и за България.

Самото Решение за друга, конкурентна на БСП листа, впоследствие гарнирано и със заявена готовност на „АБВ” за участие в избори „Две  в едно”, демаскира според мен истинските намерения на този проект. А те очевидно са:

1.Предотвратяване възможността БСП да бъде убедително първа политическа сила на предстоящите през м.Май Евроизбори.

2.Изместване акцените в изборната година, пренасянето на проблема на друга територия и търсене на решаване на вътрешнопартийни лидерски въпроси.

3.Открито заставане на страната на протеста срещу Правителството, в момент, в който практически са изчерпани неговия потенциал и морална легитимност.

4.Отказ от социална политика. Налице за Партията е заплаха от дясно и тя, Партията има право да знае това.

5.Създаване на предпоставки за осъществяване на взаимодействие с ГЕРБ, удобно маскирани под мантрата за търсене на широко национално съгласие.

Създалата се ситуация безспорно ще нарани БСП и ще й навреди.

1.След като именно от нейното електорално тяло ще бъдат отнети важни гласове, въпреки (а може би именно поради това), че те най-вероятно ще останат неоползотворени.

2.Като дава нови стимули и импулси на ПП”ГЕРБ” за нейната мобилизация, в момент в който се наблюдава сериозно оттегляне на доверие от патологията наречена ГЕРБ и са в ход видими ерозионни процеси в нея.

Именно ГЕРБ повече от очевидно и единствено има полза от подобен опит за разцепление в БСП и ограбване на нейния резултат.

Днес мисля, че вече жребият е хвърлен и това не оставя поле за много колебания.

Много силни са сигналите за сценарий, при който, понеже разбирателство между С.Станишев и Б.Борисов очевидно е невъзможен, т.нар. външни сли са дали зелена светлина за колаборация между Борисов и Първанов. Тези сигнали все още висят!

Считам, че отношенивто към спектакъла „АБВ” трябва да се основава върху няколко основни неща под общ надслов: ”Сега въобще не е време за време разделно!”

Възникват и висят със страшна сила въпросите:

1.Кои са тези ценности, които АБВ монополизира като уникално свои, които БСП и широката Левица не споделят? Не се виждат!

2.БСП със сигурност се нуждае от по-ярка лява идентификация.

БСП със сигурност се нуждае от повече вътрешно партийна демокрация, въпреки че именно БСП и това е вън от съмнение е най-демократичната партия у нас.

БСП със сигурност се нуждае от кадрови решения, които да отворят по-широко вратите за младите хора в нея.

Но тези въпроси се решават вътре в БСП, а не на битпазара.

3.Безпокоя се, че решението на АБВ може да има тежки последици както за БСП, така и за Левицата като цяло. За това подобно действие не може да бъде оставено без категоричен отговор.

Като добавим и заявения проект от Т.Дончева, тенденцията към раздробяване на лявото пространство би могла недопустимо да се засили.

-В политически план това действие може да направи БСП още по-зависима от ДПС.

-Във вътрешно партиен план нещата би могло да станат драматични. Нашите хора – в широк план – ще бъдат деморализирани, дезориентирани и в крайна сметка – унижени и озлобени.

Въпреки, че социалистите имат изключителен инстинкт за самосъхранение и често са по-мъдри от своите ръководители.

Шикалкавенето при вземането на фундаментални политически решения е по-опасно от прикритияконформизъм и от откритото предателство.

4.Погледнато от всяка възможна гледна точка – партийна, уставна, да не говорим – морална, дейците на АБВ с това свое действие са се самоотстранили от БСП.

Реализацията на амбицията на Г.Първанов неминуемо минава през през неглижирането на БСП.

Проектът за самостоятелна Евролиста е знак за директен самоизбран отказ от БСП.

Неудобно ми е да припомням, че членството в една партия не се изразява единствено в плащането на членски внос, членуването в ОПО и притежаването на членска книжка.

Принадлежността към една партия означава да живееш в един много голям Космос, в който както никъде другаде, идеите, верността, последователността, взаимната солидарност, отговорност и самовзискателност значат и са на най-високия пиедестал.

Чисто формално, има почти еднакви уставни положения, приети, утвърждавани и отстоявани във всички нормални партии по света, които са достатъчно ясни.

Не може да си член на Партията за защита на горите и дивите животни, а да работиш в полза на листите на горските и ловните бракониери – в случая – да се занимаваш с политическо бракониерство.

В заключение:

АБВ не е нашия фронт. Да не забравяме, че нашият фронт са тези отвъд политическото, от дълбокото подземие и задкулисие.

АБВ не е нашия противник. Нашия главен противник са бедността и изостаналостта.

Влакът АБВ вече е с включени двигатели и не бива да си въобразяваме, че ще се спре. Ние няма да се изправяме срещу него, но сме длъжни да кажем ясно на нашите членове, симпатизанти, приятели и съседи, какво мислим за неговата дестинация и дали да се качват в него!

Все още считам, че има възможност за достоен изход за инициаторите на проекта и този изход виждам в замразяването на проекта „АБВ” за периода до предстоящите избори. Все още имам крехка вяра, че това е възможно и разума ще надделее.

 

 (инж.Емил Костадинов)

 

 

Трябваше да говорим по други теми, трябваше да развиваме идеи за различна Европа, за различна левица, но очевидно днес времената са такива и отново ни тикат в коментар на ежедневните проблеми и станалите банални политически интриги. Заради това ще говоря основно по актуалната тема за БСП - опитът за възкресяване на АБВ и действията на хората около Първанов.

Тези дни си направих една политическа разходка в миналото. Прегледах пресата от началото на 1997 година, когато бе осъществено преминаването на някои хора от БСП в "Евролевицата". Ивайло Калфин е един от тях, от тези, които на 10 февруари казват "чао" на предишната си партия и си тръгват, давайки громящи интервюта в които напълно отписват БСП от света на живите. Нещо повече - поразих се от това, че езикът им тогава е същият като езикът им днес. И тогава са ги дърдорили същите - че разширяват базата на левицата, че не цепят БСП, а "обогатяват лявото пространство с идеи", изобщо рецептата за политическия миш-маш е останала абсолютно същата. Сякаш нищо не е променено от тогава. Плашещо е да видиш възкресяването на този подъл политически дискурс, който отново се опитва да натика БСП някъде в ъглите на обществения живот и да рестартира за пореден път биографиите на тези, които го използват.

И тогава, както и сега се появява мантрата за "двете писти в левицата", но и тогава, както и днес, едва ли не априори се счита, че БСП самичка трябва да даде това пространство, че тя е длъжна да направи място на разни партии-еднодневки, които се обявяват за носители на социалдемократическото начало. И тогава, както и сега не се казва основното обаче - монополът на БСП в лявото пространство не е изкуствен. Просто БСП е единствената партия, която може самостоятелно да влезе в парламента, а другите са само крехки сателитчета, които си въобразяват, че допринасят с нещо за победата. С което не искам да казвам нищо лошо за социалдемократическите идеи, но смятам, че социалдемокрацията свърши своята исторически роля и днес е времето да търсим наистина нови идеи, за да направим левицата действена, а не да чакаме рецептите от миналото да сработят отново. Те няма да го направят. Дори и Георги Първанов като политически шаман да търси безкрайно широките коалиции и да се заобгражда със социалдемократи, чиято основна политическа дейност е да съскат с подозрение към БСП, това няма да промени нещата. Левицата днес е на кръстопът към бъдещето, а социалдемокрацията е път към миналото.

Къде е проблемът? Проблемът е, че днешното АБВ, така парадоксално възкресило езикът на 1997 година, търси електорат там, където го няма. Ляво-център е мъртво пространство и избиратели там просто не съществуват или са много малко. Територия за развитие има вляво от БСП. Там има хора, които са безкрайно разочаровани от целия преход и вече започват да осъзнават, че не само българският капитализъм, а всеки капитализъм носи бедност и разруха. БСП трябва да се обърне към тях и да стане глас на тяхното недоволство, да бъде изразител на техните мечти и стремления. Знам, че днес това звучи утопично, но БСП е показала, че може да бъде идеологически-жизнена партия, тоест да се променя според изискванията на времето. И това е другият проблем на АБВ - той иска да консервира левицата в една идея от миналото и дори не желае, а направо да си го кажем не може да води смислен ляв дебат по основните приоритети.

В този смисъл протестите от лятото свършиха голяма услуга на БСП. Тези протести така нагло загърбиха всички социални теми, така самодоволно останаха слепи за разтърсващата бедност у нас, че БСП дори да не иска е обречена да бъде радикална лява сила. Това е неизбежно и оптимистично. БСП има бъдеще единствено като лява и радикална реформаторска сила, която да преоцени десните клишета на прехода и да наложи нов, различен поглед върху политиката. Няма да е лесно. Ще е дяволски трудно да се работи в тази хейтърска среда, допълнително стимулирана от НПО-та със съмнително финансиране.

Но пък, ако беше лесно, нямаше да интересно.

 

Александър Симов

 

 

Да защитим европейската демокрация!

 

След като чухте изказването на един умерен оптимист, сега ще ви помоля да изслушате и един умерен песимист.

В началото  искам да уточня, че не споделям мнението на някои колеги от Обединението,  че кабинетът „Орешарски“ изпълнява програмата на БСП, в чиято основа стоят нашите виждения. Тоест, сред нас битуват мнения,  че правителството се води, едва ли не, от програмата на Лявото крило в БСП. За съжаление, това ми напомня  една тийнеджърската реплика, която използвахме в ученическите години: „Тя ми е гадже, ама още не знае“.

По отношение на борбата с олигархията също не съм особен оптимист. Няколко дни преди да се съберем на тази конференция научих, че правителството  е решило да отдаде едно от образцовите и печеливши държавни ловни стопанства – „Искър“, за дългосрочно публично-частно партньорство. Новият партньор на държавата в този бизнес се казва Румен Гайтански-Вълка, когото познавате от годините, в които  се „грижеше“ за чистотата на София като концесионер.  Има дори някаква метафора в случката, след като дивечът се отдава за съхранение и опазване на Вълка. По-сериозното ми притеснение е,  че в редица сектори като че ли се продължава с порочните практики за приватизация на печалбите и национализация на загубите. Боя се, че това не е борба с олигархията, а тъкмо обратното.

В оставащите ми минути ще ви запозная с една още по-голяма опасност, надвиснала над обикновените хора, която вече касае действията на европейската, на световната олигархия:

В полусекретен режим, зад гърба на европейските граждани, се подготвя споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ, което засяга всички ни. За духа и част от съдържанието му научаваме от няколко изключително сериозни публикации, промъкнали се в българския печат, както и от протоколни изявления на президента Росен Плевнелиев и на вицепремиера Даниела Бобева, че България подкрепя ТПТИ.

За нежеланието на преговарящите от двете страни на  Атлантика да направят плановете си действително публично достояние говори и фактът, че ТПТИ с интереси за стотици милиарди и с несъмнен ефект върху работните места не се коментира широко в европейския и в американския печат. Сериозните анализи, които повдигат въпроси не само за ползите, а и за рисковете от подобно споразумение, се броят на пръсти.

Какво знаем до момента?

 В подготовката на ТПТИ достъп до пълната документация имат основно представители на международните корпорации /само американските делегации се състоят от над 600 корпоративни адвокати и лобисти на отделни компании/. Организират се и срещи с подбрани неправителствени организации – но зад закрити врати, като на несъгласните с готвеното споразумение не се дава думата.

Предвижда се ТПТИ да изземва суверенитет, както от отделните държави, така и от ЕС, поставяйки се над разпоредбите на националното и европейското право.  Планирано е създаване на специални трибунали за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. Те ще се състоят от корпоративни юристи, неподлежащи на граждански и обществен контрол, които лесно могат  да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти. Техните решения ще са задължителни за легитимно избраните власти, без да подлежат на обжалване.

Сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан (със съответните загуби за националните бюджети и бюджета на ЕС), но и даването на изключителни привилегии на транснационалните компании. Така например тютюневият концерн „Филип Морис“ съди Австралия за закони ограничаващи тютюнопушенето. Лесно е да си представим с какъв ентусиазъм американските корпорации ще се борят за подобни свои „права“ в Европа, противопоставяйки се на нови нежелани от тях регулации. Същото касае и европейските мегаконцерни в САЩ.

Основателни са съмненията, че с ТПТИ ще се свалят гаранциите за произхода и качество на храните;  ще се заобиколи европейското ембарго върху редица продукти с недоказана безопасност върху човешкото здраве, включително съдържащи ГМО; ще се преодолее отхвърлянето на споразумението за авторските права АКТА, извършено от европейските правителства под бурния натиск на гражданите.

Ако ТПТИ цели всичко това, то в резултат от прилагането му демокрацията не само у нас ще става все по-формална и фасадна. Гражданите ще могат да избират свои местни власти, правителства и представители в Европейския парламент, но от тях ще зависи все по-малко, тъй като техните правомощия ще бъдат ограничени от ТПТИ. По същество това ще означава тиха продажба на европейската и на американската демокрации облечена в законова форма.

Смятам, че в следващите месеци всички леви хора трябва да търсят отговор на въпросите:

България участва ли в подготовката на ТПТИ и, ако – да, с кои свои политици и експерти? Какви предложения са направили те досега във връзка със защитата и гарантирането на националните интереси? Ако е имало такива предложения, с кои обществени среди са били съгласувани те? Правени ли са разчети и прогнози как ТПТИ ще се отрази на българската икономика и социалната сфера?

Ако се потвърдят съмненията , че държавата ни не участва активно в дебатите за ТПТИ, то това ще е висша проява на политическа безотговорност.  Институциите трябва да започнат открит диалог с гражданите по многобройните въпроси, които повдига Трансатлантическото споразумение.  Същевременно ние трябва да се обърнем към широки слоеве от българското общество да настояват и да изискват информация по темата от всички свои представители и институции.

 Като социалисти нашата позиция би трябвало да е категорично против правомощия на българските и европейските граждани, както и на демократично избраните от тях легитимни институции, да се прехвърлят на неконтролируеми от никого частни структури, компании, корпорации! И не само защото сме пред европейски избори трябва да се обърнем  с апел към цялото общество, а в частност и към членовете на българските партии,  да настояват за същото пред избраните от тях политици. Въпросът засега се повдига единствено от неправителствената организация „Солидарна България“, но е въпрос на време той да се превърне в централен за българското общество, или поне за онази част от него, която си задава въпросите – накъде вървим и какво ни чака. Изискването на цялата информация за ТПТИ е необходимо условие, за да могат гражданите да направят информиран избор на предстоящия вот за Европейски парламент. Изправени пред опасност от посегателство срещу демокрацията, повече от всякога се нуждаем от солидарност на обикновените хора в България, в Европа и от двете страни на Атлантика!

Днес повече от всякога са актуални думите, казани от председателя на Обединението Янаки Стоилов преди четири години пред същата аудитория: „Долу олигархията -  свобода на народа!“. Но борбата трябва да се води не само в национален, а и в общоевропейски план!

 

Калин Първанов

 

 

 

 

Разгорещилата се полемика в партията е важна за нашето социалистическо бъдеще, но в момента сме изправени пред предстоящите Европейските избори и те никак не са маловажни, тъй като те ще определят модела на управление на бъдеща Европа. Поради тази причина моето изказване е насочено, именно към Европейската политика.

 

 Управляващата Европейска народна партия в продължение на 15 години ни налага нейната неолиберална управляваща политика, като ни убеждава, че това е правилната политика за развитие на Европа, но ние социалистите трябва категорично да заявим, че това е грешна и неправилна политика. Тя ни доведе до либерализация на пазарите господство на монополите, картелите и банките. Ние не искаме политиката да се определя от корпорациите, банките, офшорните компании и финансовите центрове на Европа, а от нас обикновените граждани на трудова и социална Европа.

Целта, която си поставяме макар и за някои да е амбициозна е да променим Европа. Аз вярвам, че ние можем да се превърнем в онази партия, която чрез радикална лява политика може да създаде нова социална Европа.

 

Тази година се навършват 20 години от последната изборна победа на Партията на европейските социалисти на Евро-изборите. Това е един дълъг период в, който Европейските социалисти не са печелили избори. Някак си се примирявахме със загубите и търсихме причина другаде, но не и в самите нас. Може би тези загуби се дължаха на направените отстъпки и компромисите с капитала, но сега е дошло времето, когато ние трябва да убедим гражданите, че можем да променим Европа и да я отървем от задушаващата хватката на капитала, чрез възстановяване на регулациите и суверенитетите  на всяка една от страните-членки в общността.

Безспорно за тази борба са ни необходими и кадрите, които да се противопоставят. Към тях  аз имам следните въпроси:

-        Ще се борят ли за преодоляването на бедността, както у нас така и в Европа?

-        Ще се борят ли за една нова социална Европа?

-        Ще се противопоставят ли на неолиберализма?

-        Ще се борят ли срещу непрекъснато увеличаващата се корупция, както на национално така и на Европейско ниво?

-        Ще се противопоставят ли на трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ?

-        Ще се противопоставят ли на надигащата се вълна от неофашизъм и ксенофобия?

-        Как те ще определят своите екипи или за пореден път, ще потърсят удобни кадри за сметка на експертите и искрено свързани с левите идеи хора.

Нека да ни докажат, че не се интересуват само от удобно депутатско място и от високата заплата и да оставят в партийната каса една четвърт от тяхното възнаграждение.

Над 100 милиона граждани на Европа са заплашени от бедност или са бедни. Това означава,че всеки пети гражданин на общността е беден, като ние българите сме най-бедната страна в Европа. Всеки един от нас може да посочи конкретни пример за беден роднина, приятел или познат, но ние социалистите по-скоро трябва да посочим пътя на бъдеща социална Европа. В която обществените ресурси, ще се разходват и служат за обществено ползване.

 

Да се противопоставим на приватизацията в областта на образованието, здравеопазването, енергетиката и водния сектор, а там където се приватизирани да се потърси вариант за тяхното връщане в ръцете на обществото.

Аз вярвам, че ние социалистите можем да посочим алтернативния път на развитие на нова социална Европа.

 

Тодор Канев

 

 

Уважаеми другарки и другари,

 

         Разцепление в БСП – това е една от основните новини през последните седмици. Първо  напусна Татяна Дончева с няколко обгрижвани през годините лица от младежкото БСП, факт който не успя да предизвика смут в редиците на нашата уравновесена и устояла на вътрешни бури през годините партия. Но сега откъсването на бившия президент и евродепутата, кандидат за президент и бивш министър на външните работи на републиката идва малко в повечко и нервите са опънати. Опасността от откъсване на гласове не само от периферията, но и от основната част на войската не са никак малки. Обвинението в подчинение на задкулисието, а от друга страна изпълняване на поръчка на Бойко Борисов и ГЕРБ ще бъдат основни тези да двете враждуващи организации в навечерието на евроизборите. Водещи ще бъдат и заявките за водене на една по-лява политика, която и двете страни са показали през времето, че е невъзможно да осъществят.

            Нека да не говоря като страничен наблюдател. Аз така или иначе съм член на Българската социалистическа партия и то вече 11 години. Но през това време не съм бил съгласен с множество отстъпки пред българския и чуждестранния капитал, с въвеждането на плоския данък и дори с това, че думата „бизнес“ постоянно е в устите на нашите ръководители, а от думата „трудещи се“ се бяга освен когато наближат избори и се налага да мобилизираме електората. През тези години винаги съм защитавал с  изказванията и действията си лявата идея. Ето защо ми се иска ние от лявото крило да можем да определяме дневния ред в партията, да влияем на политиката, а не само да ни използват, когато заявяват ляв завой, да заявяват моженето ни и знанието ни, а когато вземат властта да ни избутват на по-заден план, в периферията и да запазват идеите и личностите от лявото движение за нови избори, когато напрежението у хората е нарастнало и има нужда от по-леви и по-социални лозунги и в крайна сметка никога да не позволяват да се докоснем до управлението. Между другото мога спокойно да кажа, че с творческа дейност, с писане и осмисляне на идеите на социализма напоследък се занимават най-вече хора, които заявяват принадлежността си към лявото крило. Следва да отбележа, че в нашата партия вече почти не се пише, нещо с което основно са зе занимавали Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и много други дейци на партията. По написаното от тях слово и днес можем да съдим за начина, по който са защитавали и отстоявали възгледите си. За начина, по който са се борили за един справедлив за хората живот.

            Аз искам да се върна още малко назад в историята, за да направя един паралел. Когато Спартак решава да се опълчи срещу тиранията на Римската империя, той заедно със своите другари започва да създава армия. Но не каква да е армия, а такава от роби и гладиатори. Но по-интересното е, че Спартак я устройва по начин, който смята за най-добрия за водене на война, а именно римския. Той я разделя на легиони, кохорти, центурии и контрибуции. Създава конница, обучава прашкари, стрелци и копиехвърлячи. Именно противопоставянето на равностойно построена, равно въоръжена армия, но и острия и бърз ум, а и смелостта на предводителите на отделните подразделения, както и на самия Спартак, позволява да се спечелят победи срещу римски легиони, водени от водачи с дългогодишен опит.

            На всички нас е известна съдбата на Спартак. Всички ние, още повече с леви възгледи, се възхищаваме на неговото дело. В крайна сметка мечтите на този гладиатор, за когото се смята, че е живял и израстнал в района на днешен Сандански са се сбъднали и вече няма робство, или поне няма в този смисъл и по този начин, който е бил в онези години. Но защо ви разказвам това?

            Ние тук сме се събрали и всеки от нас носи идеите, в които вярва. Това са леви идеи. Те в една част съвпадат с политиката, която водят лидерите на нашата партия, но в една не малка част се различават. И там където се различават аз бих желал да има механизъм, който по някакъв начин да ги води в правилната за нас и за хората посока. И какъв може да бъде този начин? Ами именно както е направил Спартак. Лявото крило следва да има своя организационна структура. Дори ако трябва да е като в римската армия с десетници и стотници.  Именно такава структура може да намали възможността от създаване на голяма лява партия извън БСП. В тази организационна структура трябва да се знае кой, къде и за какво отговаря; кой къде и за какво се подготвя; кой, къде и за какво се бори; кой, къде и какви интереси защитава. Защото именно защитата на определени интереси са направили Спартак толкова силен и обичан. Защото именно защитата на интереси различни от интересите на олигарсите, независимо дали се казват Пеевски или Прокопиев и близки до интересите на народа ни правят толкова ценни, даже бих казал в тези времена на култ към парите и богатствата ни правят безценни.

 

Ангел Вълков

 

 

Другари и другарки,

След 5 години активно участие във всички организирани от обединението на левите социалисти политически форуми имам самочувствието, че е дошло време най-малкото за умерен оптимизъм.

Ако се окаже вярно, че голяма част от политическата програма на БСП, изготвена с дейното участие и на представители на ОЛС, е приета за изпълнение от парламентарното мнозинство и излъченото правителство, то аз съм най-малкото умерен оптимист.

Ако се окаже вярно, че отново сме в конституционната логика на парламентаризма, то аз съм най-малкото умерен оптимист.

Ако се окаже вярно, че политическата философия за управлението на страната е променена. Чрез различни по естеството си инструменти е преустановена практика да се прехвърлят изконни държавнически права и отговорности на частни формирования към българското общество. Държавата се възражда като естествен инструмент за справедлива регулация на обществените отношения. Създават се мостове за връзка между макроикономическите показатели и качеството на живот на обикновения български гражданин. То аз съм най-малкото умерен оптимист.

Когато се окаже вярно и въпреки годините на безпрецедентна манипулация и пропаганда този момент наближава, че връзката между необходимост и приложение на радикалната лява промяна с доверието на българските граждани към БСП е правопропорционална. То забравете за моята умереност.

Случилото се през последната седмица се тълкува погрешно като вътрешнопартийна полемика. Излъченият от медиите бе, подготвен за комерсиализация, резюме на учебник по политическо коварство и лукавост. Това не бива да учудва никого. Предателството е проявление на некултивираната в личността цивилизация на съзнанието и ценностите. Но в този конкретен случай не става въпрос само за това. Случилото се е естествена реакция от олевяването на БСП и нейното поетапно завръщане към автентичното й, обърнато към хората състояние. Песимист съм по отношение на твърдението, че тези хора са желали да бъдат възприемани като политическа репрезентация на обикновения оголял българин.

Дали са предатели или просто не са леви не е толкова важно. Важното е, че са представители на създалата се през прехода школа на опортюнизма. Към същата тази, към която БСП се обърна в опит да промени идентичността си, да се отдели от човека и да отговори на изискванията на капитала за модерна политическа визия.  В този период ние от ОЛС не заявихме независими политически амбиции, защото дори да не бяхме способни да попречим на дизайнерите да облекат чужди дрехи на партията. Бяхме длъжни да отстояваме с всичките си сили тези дизайнери да не одерат кожата й. Ще завърша този коментар като парафразирам Платон:

„Човек може да учи и да разбере социализма – тогава той е щастлив цял живот. Човек може да учи социализма и да не го разбере - тогава той рано или късно става социалдемократ”.

 

 

Предложенията за предстоящите избори за представители на българския народ в ЕП:

-         Представители на БСП в листата от 1 до 10 място да декларират публично състава на техния екип, за да се избегне възможността да се превърнем в Троянския кон на олигархични интереси и да компрометираме гласуваното доверие;

-         Да се поеме изричен ангажимент от представителите на БСП в ЕП да дават отчет за разглежданите проблеми, намерените решения и тяхното участие и позиция чрез ежемесечно видео обръщение. По този начин да се засили и способността на българските граждани да оценяват в действителност и по обективни критерии работа на евродепутатите. Да се засили процесът на интеграция не само на българската администрация към европейската проблематика, имаща съществено отражение върху българската политика и нормативна уредба, но и на българските граждани. Европейската проблематика е чужда на българските граждани и се подменя с националната. А за преодоляването на тази апатия естествена отговорност носят всички наши представители. 

 Информация - пред състава на националната конференция на левите социалисти - за реализиран напредък от координационната комисия на ОЛС във връзка с подготвяни политически и икономически мерки за:

-създаване на платформа, която да стимулира интегрирането в българските търговски отношения на модерното лице на кооперативното сдружение;

-повишаване ефективността на предприети вече социални политики в областта на реинтеграцията на социално изолираните български граждани, определяни като работещи-бедни;   

 

 Петър Начев

 

 

 

Уважаеми другари,

 

Позволявам си да взема думата на този толкова значим форум на обединението на левите социалисти в БСП, тъй като считам, че предстоящите през месец май избори за европейски парламент имат съдбоносно значение не само за България, а и за цяла Европа.  Тези избори по същество ще рамкират бъдещето на Европа и до голяма степен ще предопределят съдбата на всички европейски граждани в предстоящите няколко години и дори няколко десетилетия.

 

Европа днес е раздирана от вътрешни противоречия, като все по-тревожни са засилващите се не просто антиевропейски, ами човекоомразни настроения на партиите от крайната десница.

 

Неравенството продължава да расте, икономическата стагнация става все по-отчетлива и дори в най-развитите държави на континента групата на бедните и дори на работещите бедни не спира да се увеличава.

 

От своя гледна точка, а вярвам, че така считат и милиони други социалисти в Европа, причините за тези тревожни констатации се коренят в финансово-капиталистическата система,  в системата, в която мнението на световните спекуланти е по-важно от това на гражданите, в системата в която мизерията и нищетата могат да бъдат оправдани в името на рейтинга на Мудис, Стандарт енд Пуурс и др.

 

Считам още, че политиката на десницата в Европа е тази която ни доведе дотук, но не по-малка вина носи и част от европейската левица, която сякаш по инерция продължи да прилага непоносимата и икономически неоправдана политика на бюджетни икономии, водеща до все по-голяма стагнация и до нуждата от още по-големи финансови ограничения.

Именно срещу тази инерция трябва да се бори лявото крило на българската социалистическа партия.  Ние не бива да бъдем прекалено безкритични към собствената си партия.  Напротив, длъжни сме да бъдем още по-взискателни, защото още Макиавели е казал, че „Най-силната крепост на тираните е инерцията на народите”.  Нека се борим именно срещу инерцията в ЕС, която води до деспотичния диктат на финансовия капитал във всички сфери на обществения живот на стария континент.

 

Знам, че мнозина ще кажат, че ситуацията е толкова тежка, че друга политика не е възможна.  Вярвам обаче, че българската и европейската левица могат да създадат и алтернативна политика.  Винаги, когато някой каже, че нещо е невъзможно, се сещам за думите на големия френски писател и драматург Марсел Планиол, които гласят: „Всички знаеха, че е невъзможно, появи се един глупак, който не го знаеше и го направи”.  Знам, че в Европа има още много такива глупаци, които са готови да измислят и приложат алтернативна политика в името на европейските граждани и бъдещето на Европейския съюз.

 

Именно една такава политика бих искал да споделя с вас днес, без да претендирам за авторство.  Често в това число и в България (макар тук този аргумент да е неуместен) се говори за убийствения публичен дълг на държавите в Европа.  Не толкова често обаче се говори за това как точно да бъде изплатен този дълг. 

 

Каква е прилаганата досега политика в Европа?  От една страна огромни бюджетни съкращения отразяващи се негативно върху публичните услуги в здравеопазването, образованието, екологията и т.н., а от друга - даване на баснословни суми, а именно над 1 000 милиарда евро от Европейската централна банка на частни банки при нисък или дори на практика никакъв лихвен процент, а тези частни банки от своя страна дават същите тези пари на държавите, изпитващи трудности, при лихвени проценти, вариращи между 6-12 процента.  Това лицемерие не може и няма да доведе до изплащането на публичния дълг на държавите, намиращи се във трудно финансово положение.  Такава е констатацията и на мнозинството от икономистите, в това число и на редица десни неолиберални специалисти.

 

Аз предлагам да премахнем спекулантите и посредниците.  Нека Европейската централна банка да изкупи директно целия външен дълг на закъсалите държави в Европа. Знам, че подобна стъпка би довела до инфлация, но инфлацията ще бъде еднократна и ще бъде в рамките на 6% (такива са най-мрачните изчисления), а по същество ще отвори пътя за нови публични инвестиции и нов растеж в Европа.  Този нов растеж в Европа обаче трябва да постави началото на една нова по-социална Европа, на Европа за благоденствието за всички, а не само за малцина.

 

Делян Начев