ДОКЛАД 

на Янаки Стоилов

 

Драги съмишленици,

  Другарки и другари социалисти,

  Уважаеми гости,

 

  Днес Лявото крило провежда една от най-важните дискусии. Ние сме инициатори и организатори на тази дискусия, но в нея участват и други членове на партията и нейни симпатизанти, които се интересуват от съдбата на партията и от нашите позиции, които искат да изразят своето отношение към протичащите в БСП процеси. В това наше начинание няма претенция нито за изключителност, нито за доминиране. То е продиктувано от необходимостта от обединяване на демократичните и левите сили в БСП.

  На 12 юли т.г. ние, Лявото крило, първи в БСП обявихме нашата оценка за резултатите от парламентарните избори. Затова не се налага отново подробно да припомняме причините за изборното поражение. Сега ние сме тези, които отново, почти на финала преди конгресното заседание, искаме да заявим нашето разбиране за това, което става през последните два-три месеца, за позициите, които да отстояваме на конгреса и за бъдещето на партията след него.

  За разлика от множеството критични гласове, които звучат напоследък, ние не сме се събудили след изборите. Ние бием звънеца повече от три години, но трябва да имаш поне малко слух, за да чуеш тежкия, осъдителен звън на изборната камбана. Сега от устата на някои от най-изявените критици чуваме наши оценки от последните месеци и години. Те не се позовават на нас, но ние не проявяваме ревност – и народните песни нямат автор, но почти всички ги знаят. Ние обаче не вярваме, че едни и същи хора докато управляват са десни, а когато загубят властта внезапно олевяват. Така например, след убедителното слово на Румен Овчаров на последната градска конференция, наш съмишленик ме попита дали той не се е записал в столичната организация на Лявото крило, без да ни уведоми.

  Във времето след изборите ръководството беше парализирано от най-тежкия и вероятно неочакван политически удар. Нямаше нито среда, нито общи проблеми, които да бъдат обсъждани и на които да се дадат различни отговори. Такива въпроси като: какво стана, защо стана – каква беше нашата политика, какво е състоянието на партията, политическото партньорство, общуването ни с хората и какво да се прави. Това допринесе за израждането на дебата в изясняване на стари конфликти, дори в криминални обвинения между членове на ръководството. Това още веднъж показва, че когато политическата отговорност не се поеме категорично и навреме, партиите изпадат в объркване, хаотични действия и стават прицел на политическа атака. В това трябва да търсим обяснението, че влиянието на БСП след изборите рязко продължава да пада. Едва през последните дни мъчително се връщаме към политическата дискусия. Ние няма да затихнем в покорно мълчание до конгреса, както призовава един говорител на правата линия.

  Ние отхвърляме опита да се разделят причините за изборните резултати от оценката за нашето управление. Нелепо е твърдението, че управлението е било успешно, а изборните резултати лоши. Според нас резултатие само илюстрират срива в доверието към БСП, който отразява цялостното отношение към него, а не оценката за едни или други управленски действия, сектори и пр., сред които има както успешни, така и погрешни. Затова всяка полярна оценка за управлението като „успех” или „провал” е невярна.

  Трябва да е ясно, че Лявото крило няма интерес от слаба БСП, от преувеличаване на нейните слабости, още по-малко от немотивирани обвинения към нея. Защото не може БСП да е слаба, а  Лявото крило да е силно. Защото не бива вътрешнопартийните борби да се водят с по-голямо ожесточение, отколкото тези с опонентите от другите партии. Но днес социалистическата партия се нуждае от катарзис, колкото и да е болезнен разговорът за настоящето и бъдещето на партията. Докато нашите противници целят политическото убийство на БСП, ние се стремим да стигнем до вярната диагноза, за да предпишем спасителното лечение.

  Всеки от нас има своя биография, от която не може да избяга. Всеки от нас има право да се променя и да иска промяна, но трябва да обяви в името на какво се прави тя, как да стане и кой може да я направи.

  Възстановяването на доверието задължително преминава през признаване на грешките. Никой няма да приеме тихомълком БСП да се отдалечава от довчерашната си политика и да иска от днешните управляващи това, което тя не е направила. Затова ние настояваме за ревизия на собствената ни политика, за да подготвим нейната промяна.

  Фразата, често изричана от председателя, че той поема отговорността, има политическо значение, само когато се каже в какво се състои тази отговорност лично. Негова е преди всичко отговорността, че той не се прояви като лидер на най-голямата партия в управляващата коалиция, а като говорител и изразител на интересите и компромисите на тази коалиция. В следствие на това БСП носеше основната тежест и отговорност за управлението, но тя не беше основният субект на властта. Така тя понесе всички негативи и не получи почти никакви позитиви. Сергей Станишев наследи и продължи т.нар. екипен принцип на формиране на ръководство и днес виждаме „сплотеността” на този екип, значителна част от който най-рязко застава срещу него. Освен това председателят пропусна да забележи, че дори в Европа социаллиберализмът си е изпял песента. По-малка е неговата отговорност за обезличаването на ВС, защото много от неговите членове сами се отказаха да действат като истински политически представители. Затова ние сме за възстановяване на колективното начало в ръководството, съчетано с персонална отговорност за изпълнение на конкретните задължения. По това ние ще съдим дали претенцията на досегашния председател да продължи да оглавява БСП има някакво основание.

  За първи път от доста време се подготвя политически документ, който поне засега в голяма степен отразява идеи, оценки и предложения на Лявото крило. Жалко е обаче, че това се случва тогава, когато вече нямаме възможност да ги реализираме в управлението. Все пак в проекта за политическа декларация на 47-ия конгрес на БСП се съдържат постановки, които почти буквално изразяват нашите виждания:

·  Като най-важен и най-тежък проблем ние определяме критично спадналото доверие към БСП. През 1990 г. тя прие декларация за отговорността на партията. Сега ние се нуждаем от декларация, която е насочена към възстановяване на общественото доверие.

·  Главната причина за загубата на доверие и за отговорност на БСП е, че коалиционното управление създаде и затвърди впечатлението, че обслужва преди всичко интересите на тесен кръг лица и групи. Към това трябва да добавим, че дефицитът на морал в политиката най-много отслаби БСП. Тук е мястото да извикаме, подобно на нашите революционни предшественици от преди Девети септември: „Долу олигархията – свобода на народа!”. Докато българските партии и най-вече левицата не прекъснат порочната зависимост на политиката от спекулативния, криминален и сраснал се с държавата капитал, доверието в политиката няма да се върне. Лявото крило никога не е било свързано и не е зависело от този капитал, но и ние като част от БСП, подобно на стотиците хиляди социалисти продължаваме да носим това негово клеймо. Нека това не се възприема като отрицание на производителния и социално ангажиран бизнес, но все пак БСП трябва да остане преди всичко партия на труда, на онеправданите, на тези, които не се подреждат сред спечелилите от прехода. Богатите в БСП трябва да разберат, че тя не е партия на бедността, но е партия, в която бедните трябва да намерят защита.

  Практиката доказа, че „обръчите от фирми” винаги се въртят около победителите, независимо кой ги е създал. Това е и най-голямото изпитание и критерий за реална оценка на новата власт и новия премиер. Повечето от българските граждани гласуваха за тях, не просто за да поставят под политически контрол корупцията, а за да разкъсат корупционната зависимост между власт и пари.

·  Политиката на БСП остана в рамките на досегашния десен модел, наследен от предходните управления, независимо от постигнатите резултати. Резултатите от икономическия растеж не се разпределиха по начин, който да се почувства от мнозинството от хората, ножицата между бедни и богати продължи да се разтваря. Това изостри чувството за социална несправедливост. Към това се добави и липсата на воля за прелом в борбата срещу корупцията, включително и нашата неспособност да се преборим с това явление в собствените ни редици.

·  Закономерно следствие от това беше дадената ни оценка от ЕС за злоупотреби със средства от европейските фондове, което силно намали ефекта от големия успех – приемането на България в ЕС.

·  БСП загуби ясния си облик на лява партия. Затова тя не съумя да покаже и да проведе цялостна лява алтернатива.

·  По време на управлението БСП не се прояви като масова и демократична партия, опираща се на широки обществени слоеве при формирането и реализацията на политиката. Влошен бе диалогът не само с гражданите, а дори с членовете на партията. Създадоха се сфери на икономическо влияние чрез заемането на постове и длъжности, както в държавното управление, така и в партията. Ръководството на БСП не противодейства ефективно на тези прояви.

·  Организационният живот на партията продължи да се влошава, концентрацията на партийна власт да се увеличава, а ръководството в центъра и по места да се затваря главно сред актива.

·  Сега европейската левица като цяло е в криза. БСП също не за първи път е в криза, но този път нейният характер и дълбочина са такива, че упадъкът й може да стане необратим. Затова е наивно да се очаква, че това е само поредната смяна на властта и че след няколко години БСП непременно ще се върне в нея. Сега се решава въпросът дали БСП ще остане партия на прехода, подобно на преходната десница, или ще бъде партия, която ще се възстанови като първостепенна политическа сила.

  Приемането на тези постановки от комисията за подготовка на конгреса, от НС и от самото заседание на конгреса е категорично условие за нашата подкрепа за политическата декларация.

  България се нуждае от истинска лява и силна опозиция. Това не може да стане без промяна на БСП – на нейната политика, на нейното ръководство, на начина на нейното функциониране. Дано обаче част от тези, които задават „Код промяна” да не загубят паролата и да не подменят програмата. Ние подкрепяме включването на повече млади хора в политиката на БСП, но напълно отхвърляме преднамереното противопоставяне на поколенията.

   Ние се обявяваме за решителен курс наляво като отново издигаме нашето знаме срещу бедността, експлоатацията и корупцията, за модерна европейска България.  

  БСП сега е свободна, но не е демократична партия. Всеки в нея е свободен да говори и прави каквото иска, но демокрацията предполага участие на мнозинството във формиране на политиката и контрола върху нея. Откъсването на ръководството от партийните членове, отдалечаването на партията от народа и партийният клиентелизъм заплашват кризата на БСП да премине в разпад. Без вътрешна демокрация БСП не може да бъде силна, но и социалистическа, а без силна БСП в този момент е под въпрос цялата българска демокрация. Въпросът е как да запазим и създадем енергия за това.

  Аз предлагам да се избере широко представителна комисия, която да формулира поне дузина важни въпроси за политиката и за БСП, като се даде възможност на всеки член на партията да им отговори. Въз основа на тези отговори ще се очертаят и различните позиции в партията, ще се възстанови нейната представителност, ще се изявят тенденции и лидери.

    Ние ще оценяваме промяната не само по направените политически декларации, които могат да се окажат поредната мимикрия. Подобно на Европейската комисия, която вече ни оценява по прилагането на законите и реалните резултати, а не по намеренията и приетите закони, за нас главният критерий е практическата политика.

  Друго доказателство за реалност на промяната е какви хора ще определят облика на бъдещото ръководство. Партията трябва да се опре на личности с обществен авторитет, с професионална подготовка и с ясно заявени и последователно отстоявани леви политически позиции. Без възстановяване на моралния си авторитет БСП няма да върне доверието. Но тъй като напоследък мнозина започнаха да говорят за морала в политиката, аз ще прескоча тази тема, защото моралът се доказва с поведение, а не с думи.

  През пролетта на следващата година ще проведем отчетно-изборна конференция на Лявото крило. Моята цел, която дотогава едва ли ще бъде постигната, е нашата политика да стане политика на цялата БСП. Но когато това стане, с удовлетворение ще предложа да разпуснем Лявото крило.

  Драги съмишленици,

  Социалисти и симпатизанти на БСП,

  Уважаеми гости,

  Всички ние сме изправени пред една неотвратима дилема:  промяна или агония. Ние вярваме, че надеждите на нашите противници за край на българския преход като край на БСП няма да се сбъднат. Според нас преходът към свободно, демократично и солидарно общество – обществото на демократичния социализъм, тепърва предстои. Защото БСП – такава каквато ще я променим – е партия на бъдещето.

 

*******************************************************************************************************************************

 

Пълен аудиозапис може да чуете от тук.