БЪЛГАРИЯ И БСП СЛЕД ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ - ДОКЛАД НА ЯНАКИ СТОИЛОВ 12.07.2009

 

 

         На 5 юли БСП загуби парламентарните избори – тежко, дори катастрофално. Признавам, загубата надхвърли моите очаквания. Поради това в нощта на изборите, независимо от малко по-доброто ни представяне в област Монтана, бях изпълнен с разочарование и гняв. Смятах, че след ден-два на пресметлив анализ и преминаване на страстите част от тези квалификации ще се променят. Напротив, седмица след вота не виждам нещо по-различно, успокоително и оправдателно за БСП. Лесно е да кажем, че основната причина за загубата е в ръководството на БСП и водената от него политика. Но ние сме част от партията, от тези нейни членове, които с болка и загриженост все още търсят отговор на въпроса „Защо се стигна дотук?” и как да превъзмогнем тази ситуация. Направихме ли всичко като леви социалисти, за да предотвратим този провал?

         Още преди три години при своето учредяване  на 12 август 2006 г. в дома на Димитър Благоев Обединението на левите социалисти в БСП предупреди за опасността да ни се случи това, което стана преди една седмица. Нека да цитирам, не заради социолозите, а за тези от БСП, които оспорваха нашите оценки и предложения и не промениха курса на политиката, която ни  докара дотук:

„От масова и парламентарна партия БСП все повече се превръща в електорална партия, в която партийните организации и представителните партийни органи играят все по-малка роля при формирането на политиката и контрола върху нейната реализация.

Допълнителен фактор за одесняването на БСП е участието й в сегашната тройната коалиция. Но повечето, подчертавам, и то главните причини за това се намират в самата нея. Всичко това създава опасност за изборен неуспех или провал на БСП в следващите парламентарни избори и за развитие на идейна, политическа, организационна и кадрова криза в партията.

Отслабването на политическите партии и в частност на БСП отваря широко пространство за изява на десни популистки движения и лидери.  Ако БСП не извърши промяна в провежданата от предишните правителства политика, тя може да претърпи изборна катастрофа.”

              Тази загуба безспорно е най-тежката в новата история на БСП от 1990 г. насам. Тя е дори по-тежка от 1997 г., когато БСП бе на колене; по-тежка от 2001 г., когато дойде Симеон. Сега подкрепата за БСП е под 750 хил гласа, изразени в 40 парламентарни мандата. Само най-тесният елит на партията е представен в парламента. От европейските до парламентарните избори пасивното недоволство прерасна в активно отхвърляне на БСП и управлението на троинатакоалиция.

            Трябва да разграничим потенциала на левия вот, който е много по-голям от подкрепата за БСП в този й вид. Много хора, които са за лява политика, не гласуваха за нас, а дори част от подкрепилите БСП са разколебани и дори разочаровани от нея.

           ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов се превърна в поредната популистка алтернатива. Мнозинството от хората я избраха не защото е дясна, а защото с нея наказаха досега управляващите. И ни наказаха толкова сурово, защото в ноща на евроизборите председателят на БСП  обясняваше, че тройната коалиция отново печели. Избирателите му „помогнаха” да се ориентира. Не се направиха изводи и не се даде категорична заявка за промяна на политиката.

           Нека  обаче няма илюзии. Следващото управление  не само ще е дясно, но и авторитарно. Това ще го разберат скоро тези продавачи по сергиите, тези хора от селата и малките общини, които се довериха на ГЕРБ, когато повечето от данъчните приходи останат в София и другите големи градове, когато държавният бюджет започне да покрива разликите за намалените осигуровки, които сега плаща бизнесът и т.н.  Като гледаме част от представителството на ГЕРБ виждаме поредната пяна на прехода . Но тя изплува като реакция на досегашните злоупотреби с властта и откъсването на БСП от нейната социална база.

         В партията без отлагане трябва да започне широка демократична дискусия за причините, които предизвикаха това поражение и за действията, които да възстановят силата и авторитета на БСП.

          Болезнено се нуждаем от прямота, с каквато ни говорят членове и избиратели на БСП. Те питат къде бяха или какво свършиха много от партийните назначенци по време на кампанията? Докога БСП ще допуска да я представляват и управляват  некадърници или мошеници? Чии интереси изразяват участващите в управлението на търговски дружества членове на   изпълнителното бюро? Защо на хора, оказали се непригодни за държавното управление, се поверява партийната власт?

             

             Поради всичко това дискусията трябва да започне от основата на партията и да достигне до нейния връх, да засегне не само ИБ, но и НС, общинските и областните патрини ръководства. Не бива да допуснем тези, които са главна причина за загубата да се самоанализират и самооценяват.  Дискусията не бива да се сведе дори само до изборите, защото причините за тези резултати не се изчерпват с отблъскващата предизборна реклама, с недостатъчно убедителните листи и неадекватните реакции на ръководството. Според мен няколко са причините за загубата. Ще ги степенувам според силата на тяхното въздействие върху избирателите:

         - нетърпимостта към  золупотребите на ДПС с власта, катализирана от арогантността на нейния лидер,  в дните преди изборите. Мнозинството от българските граждани дадоха толкова значителна подкрепа за ГЕРБ като най-сигурният начин да отстранят БСП от власт, която щеше да им докара отново ДПС. Проблемът не е в партньорството между БСП и ДПС, особено до приемането в ЕС, а в това, че БСП не запази стратегическата си роля в тройната коалиция, а позволяваше особено на ДПС да й диктува решения;

         - през последните месеци преди изборите корупцията се възприемаше като проблем номер едно. Това правителство също както предишните получи клеймото на корупцията и от българските граждани, и от европейските партньори. Докато при СДС  политическото ръководство управляваше корупцията, то сега корупцията управлява властта. Посочените два фактора, колкото и да са важни, са донякъде конюнктурни и могат да бъдат преодоляни по-бързо. Основен проблем е това, че БСП не предложи и не реализира нова лява социално-икономическа политика.

         - през последната година от мандата икономическата криза отново изостри социалните проблеми, които бяха приглушени преди това. Оказа се, че приемането в ЕС,  корекциите на дясната политика и подобрението в количествените показатели – икономически растеж, безработица, доходи – не създадоха усещане за перспектива и просперитет. Не пренебрегваме и не зачеркваме постигнатото от управлението на тройната коалиция. Има решения като увеличенито на пенсиите, наплатеното майчинство и др., които БСП с много усилия успя да наложи. Но това е възможният предел за лява политика, когато начело на партията е нейното дясно, социал-либерално е възможният предел за лява политика, когато начело на партията е нейното дясно, социал-либерално крило. Това, че България продължава да бъде най-бедната страна в Европа е само половината от проблема. Другата половина се дължи на това, че БСП не даде убедителна заявка за промяна на дясната политика на прехода. От своето създаване лявото крило в БСП последователно настоява и доколкото може предлага  политика срещу бедността и корупцията и за модернизация на страната.

         -Друга причина за този резултат е начинът, по който бяха формирани листите, наличието на спорни личности в тях и подценяването на други, които се доказаха в досегашната парламентарна дейност.

         -Предизборната кампания бе откъсната от българската действителност, посредствена, агресивна, залагаща на пропагандата на успеха и самочуствието на лидера. Дори в нощта на избора той продължи да разяснява успехите на управлението, които гражданите не са доразбрали. По националните медии от името на БСП отново дефилираха предимно лица, които вместо да привличат - отблъскват, или които говорят много, но не казват почти нищо. Това беше най-скъпата кампания в България, включително за БСП. Партията наистина има нужда от презареждане, но с идеи за политика, с професионално подготвени лица, от младежка енергия а не от лумпени с амбиции и харчене на много пари.

         В своята най-нова история БСП даде различни примери за поемане на отговорност. Александър Лилов и Жан Виденов без театрални жестове  за отхвърляне на подадени оставки се оттеглиха след по-малки загуби. Има и други примери, когато през 2001 г. загубата беше обяснена почти като успех, заради това, че СДС с Иван Костов е отстранен от властта. От 2005 г. насам БСП не е печелила национални избори, но независимо от това, винаги се намират някакви благовидни обяснения. Ръководството винаги си поставя за цел спечелването на първото място, но след това се оправдава с получения резултат. Може би все пак трябва да ни обяснят коя е тази най-ниска електорална точка, с която не трябва да се примирим.  Но да го кажат сега, а не след поредните  избори . Не става дума за напускане на кораба в труден момент, а за разпределяне на политическите отговорности, за формиране на нов политически екип, който да даде нова енергия и доверие на партията. Не става дума за промени, които да задоволят нечии лични амбиции, защого това оше повече ще влоши състоянието на партията.

           Сега са необходими решителни, но не прибързани действия, но не „снишаване” докато премине недоволството от загубата. Мнозина от ръководството са готови да дочакат провал на Борисов, както стана с царя, а после те отново в някаква неясна коалиция пак да се появят във властта. Дори и да се стигне до такъв вариант, той няма да реализира политиката, за която настояваме и която избирателите на БСП очакват. Нещо повече, част от сегашното ръководство, за да запазят своите позиции, са готови да жертва бъдещето на БСП.  В началото нанашето управление защитих тезата, че правителството е на БСП, а не БСП на правителството. Сега се налага да я допълня ръководството принадлежи на партията, а не патрията на ръководството.

Разбираме, че ИБ се готви да поиска гласуване на доверие от Националния съвет. Най-вероятно ще го получи, като имаме предвид политическата му безкритичност.

Трябва да е ясно от сега, че  членовете и структурите на лявото крило гласуват недоверие на това ръководство не само заради изборната загуба, но и за политиката, която олицетворява, за неговия отказ в  диалог с левите социалисти да коригира управлението и да демократизира БСП. Дали това е мнението на по-голямата част от партията можем да разберем, само ако всички нейни членове и организации отговорят на същия въпрос.

             Ние настояваме за свикване на нов,  извънреден конгрес с нови делегати, който да се предшества от събрания на основните организации и от конференции на общинските и районни организации на БСП. Според нас е необходима промяна на наследената и продължена от сегашното ръководство политика, която за последното десетилетие докара партията дотук. Затова ние трябва да определяме дневния ред -  за  промяна на политиката и ръководството на БСП.

          Без такъв подход няма как да се постави начало на преодоляване на кризата в БСП – политическа, организационна и кадрова. Без радикални действия БСП може да сподели съдбата на СДС и да стигне жалкото състояние на дясната партия на прехода. Опасността е кризата в БСП вместо да бъде преодолена да премине в упадък , в отслабване и ерозиране на партията, в загубата на ролята на първостепена политическа сила.

Затова сега е времето да се заемем с партията, но не по начина, по който се проведе предишният конгрес – не на промяната, а на подмяната. Конгрес, преминал под диригентството на близките до Станишев пиари и  апаратчиците на Овчаров. Този конгрес се занимаваше с всичко друго, но не и с реалната подготовка на партията за изборите. От подобно повторение нямаме нужда.

ОЛС не претендира за изключителност, още по-малко да налага своето виждане за политическата отговорност  и за промяната в БСП. През последните дни редица известни социалисти и групи в партията призовават за това. Ние сме готови за взаимодействие по тези въпроси, но с две ясни изисквания към всеки , който ги поставя:

1.Да се възстанови ролята на политиката,като я освободим от сегашната финансова зависимост.

2.БСП да провежда собствена политика, която не е продиктувана от която и да е държавна институция, от друга партия или от корпоративни структури.

Това е широката демократична основа за сплотяване на членовете, симпатизантите и организациите на БСП. Оттук нататък е дискусията за самата политика. Ние сме за решителен и последователен курс към лява политика и за вътрешно демократизиране на БСП.

 Обединението на левите социалисти в БСП  настоява за: 

-      реална представителна и пряка демокрация в партията.

-      привличане и издигане на способни опитни и млади кадри във всички нива на партийната организация.

-      ефективно противодействие на икономическата криза, което  не е за сметка на хората на труда.

-      лява политика за достъпно и качествено здравеопазване и образование.

-      Законодателни и други инициативи, които да ограничат  корупцията.

-      национална политика за регионално развитие, специално на българския Северозапад и Родопите. Само такава политика може да преодолее изоставането на тези райони.

-      Формулиране на лява политика за местната власт.

Няма да е никак лесно. Защото както в цялата българска политика, така и в БСП все по-голяма роля играят парите и клановото разделение на властта, а не идеите и интересите на мнозинството от партийните членове. Ние нямаме илюзии, но докато сме в политиката няма да изоставим нашата мечта – тя да отговаря на очакванията на тези, които по убеждения и сърце са социалисти. Ние сме на тази страна!

 

 ************************************************************************************************************************

Пълен аудиозапис можете да свалите от тук.