Лявата политика - залог за доверие към БСП (Една година преди изборите) - Доклад на Янаки Стоилов

Драги другарки и другари,

Скъпи съмишленици и приятели,

Уважаеми гости,

 

І. Броени дни преди края на политическия сезон и събора на Бузлуджа сме се събрали на днешната конференция. В духа на нашата столетна традиция се сещам за една история с Георги Кирков. Ако перифразирам Майстора мога да кажа, че се намираме в кино, но не сме на кино, в което вие сте само зрители. Сравнението с парламента ще пропусна, защото съм депутат, но надявам се да го имате предвид в изказванията. В тази зала сме гледали много нови филми, които ни връщат към непреходни теми. Това е и нашата амбиция. Ако я постигнем, значи разговорът не е бил напразен. Разговор за резултатите от нашето управление, за действията, които трябва да се предприемат до края на мандата, и за политиката на БCП за следващите години.

Левицата в БСП поема инициативата да постави тези въпроси и да изрази позицията си по тях. Това са същите въпроси, на които предстоящият Конгрес трябва да даде откровен и убедителен отговор на нашите привърженици и на обществото.

Още от своето учредяване Лявото крило възобнови най- важния дебат — този за смисъла и пътищата в политиката — за съвременните измерения на лявото и дясното в нея. Както е казано в Светото писание между доброто и злото трети път няма. Ние поставихме два основни проблема — ограничаване на бедността и решително противодействие срещу престъпността и корупцията. Днес актуалността на тези проблеми се признава дори от тези членове на ръководството на БСП, които до неотдавна се отнасяха с ирония и пренебрежение при тяхното поставяне. Но ние не се задоволяваме и не се подвеждаме от лявата фразеология, ако зад нея не стои действително лява политика.

Сега имаме по-амбициозна задача — да очертаем контурите на нова лява политика. Затова през последната година организирахме Форум за социално-икономическа политика, дискусия за образованието, кръгла маса за промени в системата на здравеопазване и други прояви. Почти всички наши политически позиции и предложения са на разположение на ръководството на БСП. Някои от тях като схемата за увеличаване на пенсиите в основни линии станаха решения на управляващата коалиция. Въпреки това тактиката на премълчаване на нашите инициативи продължава.

Изправени сме пред дилема: или нова лява социална политика, или загуба на следващите избори, защото:

- БСП не провежда достатъчно настойчиво лява политика в тройната коалиция;

- Бедността в годините на този мандат не беше намалена значително;

- Ръководството на БCП страда от политическа глухота. То е с понижена социална чувствителност към тревогите и тежненията на хората, които представлява. То не реагира на различните мнения в партията. Поне откакто аз се занимавам с политика толкова капсулирана и инертна БСП не е била. В този вид тя е много удобна, за да бъде управлявана, но е неспособна да мо6илизира голяма обществена активност и подкрепа.

Ние сме лоялни към своята партия, но ако ръководството на БСП не промени политиката и поведението си, ние също ще променим нашето отношение и поведение

към него. Правим това предупреждение поради опасността от изборно поражение. Ние сме тук, защото носим отговорност пред хората; които все още разчитат на нас. Нашите идеи не се нуждаят от посредници - съветници, които подменят и преразпределят пу6личната власт.

Ние сме тук, за да покажем, че няма кой отвън или от високо, или без нас да промени БCП и да върне доверието към нея. Членовете и симпатизантите на БСП трябва да знаят, че без тях промяната на партията е невъзможна, че нейното спасяване е в собствените им ръце. Затова клубовете на Левицата в страната трябва да станат средища за дискусия за националната и местната политика, за демократизирането и засилването на БСП. Моето желание е Левицата да приобщи повече способни, критични и самокритични, безкористни хора. Тя не е място за хора, които просто търсят ново амплоа, които очакват бърз успех и лесна реализация на своите амбиции. Ние искаме към желаещите да правят кариера в партиите да привлечем ентусиастите.

Но за да вървим напред трябва да знаем откъде идваме. Без да направим обща характеристика и изводи от прехода няма как да формулираме следпреходната политика на България.

 

II. Последната година от мандата съвпада с 20-годишнината на българския преход.

Преходът у нас, както и в останалите европейски страни, доведе до реставрация на капитализма и то с редица особености, отличителни за първоначалното натрупване на капитала. При това, забележете, в България то бе съпроводено със значително намаляване на 6рутния вътрешен продукт. В същото време голяма част от новосъздадените богатства бяха придобити в резултат на присвояване и разграбване на държавната и кооперативната собственост. Това придава криминални черти на българския преход и от своя страна обяснява защо българите се отнасят с подозрение и дори неприязън към неговите резултати.

В социално-икономически план сегашният преход се оказа по-продължителен и по-мъчителен, отколкото предишните след двете световни войни. По производството на редица промишлени стоки и особено на селскостопанска продукция страната все още е далеч от най-високите си постижения.

В резултат на повишената смъртност и имиграцията България загуби почти два милиона от своето население.

Преходът доведе до масова бедност и небивало в България социално разслоение. Реалните доходи на населението все още не са достигнали тези от преди промените.

В годините на прехода България изпадна от предната част на световната полупериферия към долната й част. Това

се вижда от данните за производството и от индекса на човешкото развитие. България е паднала с повече от двадесет позиции в това подреждане и сега се намира след 50-то място в него. Едва през последните няколко години тенденцията се обръща - от упадък към растеж. Придвижването напред обаче не компенсира изоставането в редица области.

Най-дълбокият преход, който се извършва в световната система, е историческият преход от индустриалната към информационната епоха. Този преход напредва в развитите страни и дори в част от развиващите се. Въпросът е доколко и как България ще се включи в него.

В геополитически план преходът промени положението на България. Приемането на България в НАТО и в Европейския съюз в голяма и дори в решаваща степен е резултат от новото геополитическо преразпределение. Сега проблемът е да оползотворим, а не да пропилеем възможностите, които ни предоставя еврочленството, да не се превърнем в непълноценен член на ЕС.

През последните години актуален стана въпросът: приключи ли българският преход? Хората, които се облагодетелстваха от него, включително техните идейни изразители, казват че преходът е завършен. В това твърдение се съдържа интимната мисъл да не се допуска по никакъв начин резултатите от прехода да се ревизират. Другите, които са ощетени от прехода, се надяват той да не е приключил. Те не искат да приемат, че това, което се е случило, трайно ще определя тяхното бъдеще, а може би и бъдещето на техните деца. Да не забравяме, че демокрацията е политически ред, при който нещата се решават в интерес на мнозинството, а не на малцинството.

Колкото и да е тривиално, БCП трябва да продължи да бъде партия на труда, а не на капитала. Днес тя трябва да представлява ощетените от прехода, към които се отнася по-голямата част от българското общество. БCП трябва да потвърди ангажимента си към преподавателите - от началното до висшето образование, към пенсионерите и младежите. Тя трябва да се обърне към производителния бизнес, подложен на натиска на спекулативния капитал. БCП трябва да се ориентира и към новите групи на информационното общество, към специалистите, които искат да се завърнат и работят в България.

БCП е партия не само на интересите, а и на идеите. 3атова един партиен деец с обратни идейно-политически възгледи причинява по-голяма вреда от десет противници. А ние разполагаме с мнозина такива. Както беше казал Пиер Бурдийо: ,,...полунекадърниците в икономиката явно не отчитат дългосрочната материална и морална нищета, която причинява икономическата легитимация на реалполитиката”. Корупцията е едно от следствията на повтаряния до втръсване прагматизъм и на загубата на идейна идентичност.

По тези причини, тъкмо когато в България трябваше да настъпи утвърждаване на демократичните институции, все по-отчетливо се проявяват признаци на криза. Тази криза налага значителни промени в политическата система. Такива са най-актуалните сигнали и от Европейската комисия. При всички случаи България се нуждае от нова политика като член на ЕС, от следпреходна политика и политици, които да я модернизират, да я изведат от 6едността и да я спасят от организираната престъпност и корупцията.

Това с други думи на миналата Конференция нарекохме реалистична мечта. Тази мечта трябва да мобилизира волята, без да подвежда съвестта. (П. Бурдийо). Тя може да бъде осъществена само от различна партия, със самостоятелен профил, която работи за просперитета на мнозинството граждани. Ако тя не изпълни тази своя роля, може да рухне заедно с цялата политическа система.

Следпреходни или нови политици не означава просто новопоявили се лица, още по-малко политически сурогати на злополучния български преход. От обновление се нуждаят и левите, и десните партии. Но каква алтернатива предлага днес най-голямата опозиционна партия - ГЕРБ. Ако съдим по състоянието и управлението на София, какво по-добро да очакваме за страната.

 

III. Догодина сме на избори за български евродепутати и за народни представители. Преди началото на 2009 г. е рано да се анализира предизборната ситуация, защото тя все още не е оформена. Време е обаче да започнем разговор както за направеното - сполучливо и несполучливо, така и за пропуснатото през изминалите три години и главно за необходимите действия в оставащите месеци.

Отправна точка за нас са десетте ангажимента за социално отговорно управление, с които БСП се яви на изборите през 2005 г. Разбира се, имаме предвид програмата на правителството на „Европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност" и участието на БСП в тройната коалиция. Да оставим на министри като Петър Димитров да се позовават на класациите на рейтинговите агенции. Не че подценяваме техните данни, а защото гражданите прилагат други критерии за оценка на управляващите.

Развитието на България трябва да се преценява веднъж в сравнение със стартовите позиции в началото на мандата и втори път в сравнение със средните европейски стандарти и с тези в страните от Югоизточна Европа.

Към момента и до края на мандата се очертава изпълнение на част от предизборните ангажименти:

* България беше приета за член на Европейския съюз. Заявихме, че ще гарантираме националните интереси при присъединяването ни към ЕС. В процеса на преговорите, които продължиха няколко години преди мандата на тройната коалиция, се оказа, че са поети редица ангажименти, не всички от които отговарят на българските интереси. Сред тях са затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй".

* Постигнат е устойчив икономически растеж, който надвишава 6%. През първото тримесечие на тази година растежът е около 7%, но едва ли ще се достигне планираният за 2009 г. 8% ръст.

*Значително е намалена безработицата, която е в европейските рамки от 6-7 %. Сега в проблем се превръща недостига на квалифицирани работници и специалисти.

* Отпускът за бременност и раждане на дете се увеличи от 135 на 315 дни, а платеният отпуск по майчинство стана две години. В тази област България е сред най-добрите европейски примери.

*Разшири се обхвата на учениците, които получават безплатни закуски и учебници. Прие се Закон за студентското кредитиране, но той не трябва да бъде оправдание за постоянно увеличаващите се такси. Значително се повишиха възнагражденията за докторантите, но това не се отнася за младите преподаватели, чиито доходи са отблъскващо ниски. Най-после се предлага законова уредба за т.нар. Сребърен фонд.

*Темпът на увеличаване на заплатите и пенсиите е постоянен и средностатистически изпреварва инфлацията. Но за хората с ниски и средни доходи, които са ангажимент на БСП, тази картина е различна. При покачване на цените на хранителните продукти с 25 на сто за една година и над 1/3 дял на разходите, които отиват за крана, техният живот не се подобрява.

Неизпълнените ангажименти, поради това, че се отнасят към социалната програма на БСП, в най-голяма степен определят спада на доверие към нея:

- Не се състоя еднократното повишаване на работните заплати с 20 % от 1.01.2006 г. 131313 връзка с влизането на страната в ЕС.

- Не само че не се въведе по-справедлива скала за облагане на доходите от труд, а от 2008 г. в противоречие с постановката от заседанието на Конгреса на БСП, се премина към пропорционално облагане на доходите.

- Семейното подоходно облагане не само, че няма да се въведе в пълен обем до края на мандата, а дори се ликвидираха негови елементи, за които настояваше БСП.

- Вместо обещаното годишно увеличаване на пенсиите с размера на ръста на БBП плюс инфлацията, се отиде към индексирането им с по-скромното „златно швейцарско правило".

- Ниските доходи -социални пенсии, минимални пенсии, социални помощи - остават далеко от „границата на бедността", а минималната заплата незначително я надхвърля.

- Бюджетните средства за образование и здравеопазване остават на нивото от предишните мандати - малко над 4% от БВП. Почти изключено е при консервативната бюджетна политика те да се доближат до 5 %, както беше предвидено за образованието още от 2006 г. с тенденция този дял през 2009 г. да достигне 5.8 %. Подобно е положението и при финансиране rm. здравеопазването, средствата за което през 2009 г. трябваше да се увеличат до 6 % от БВП.

- Намаляването на регионалните диспропорции е незначително поради недостига на централни и местни политики за целенасочено териториално въздействие срещу неравенствата и бедността.

- Предприетите мерки срещу престъпността и корупцията се отнасят предимно към законодателната област: приемане на нови процесуални кодекси, промени в статута на Висшия съдебен съвет, създаване на Инспекторат към ВСС, на Държавна агенция за национална сигурност. Проблемът е в липсата на радикална практическа промяна в противодействието срещу престъпността и корупцията. Те остават измежду най-тежките проблеми на българското общество и предизвикват обяснимо недоволство и недоверие както от страна на българските граждани, така и от страна на ЕС.

- След спечелването на изборите българския военен контингент трябваше да бъде изтеглен от Ирак, но беше заменен с нов, макар и с други задачи.

Постигането на част от целите на управляващата коалиция и особено натрупаните проблеми предизвикаха през тази година последователни дискусии в разширен състав на Съвета на коалицията, проведени в Хисаря и в Катарино.

Значителна част от мерките, предложени след последната среща, са в правилна посока. Редица от тях са в полза на пенсионерите, на майките, на студентите. Проблемът е, че с оглед на високата инфлация и хроничните социални проблеми, някои от тези мерки са закъснели и недостатъчни. Те не са съобразени с политическия бизнес цикъл, за да има време да дадат достатъчно резултати. При това положение реалните положителни ефекти, които хората ще почувстват в следващите няколко месеца ще бъдат по- малки от очакваните. Това се потвърждава от срещите по време на т.нар. десанти. Политиката на правителството страда от фрагментарност и непоследователност, в които потъват принципите на лявата социална политика.

Загубата на доверие между управлявани и управляващи е двустранна - управляваните недооценяват дори реално постигнатото, а управляващите смятат, че хората не разбират направеното. Критично намаляващото доверие няма да се възстанови дори с допълнителни социални мерки, ако властта не заговори на езика на народа. Проблем е, че от името на БСП често говорят хора, които с поведението си вместо да привличат отблъскват, или хора, които нямат висок авторитет. Управляваните не желаят да живеят по старому, а управляващите трябва да управляват по новому.

Почти сигурно е, че въпреки усилията на опозицията, тройната коалиция ще завърши своя четиригодишен мандат. Моите опасения са за друго - че не се учим от най-новата си история: партиите, които имаха водеща роля в управлението след 1997 г. и пълен мандат, почти се превърнаха в партии-джуджета. Аз не желая подобна участ за моята партия.

Неотдавна на среща със столичния актив председателят на БСП намекна за необходимост от лява политика и анализаторите заговориха за ляв завой. Малко по-късно под влияние на коалиционните партньори министър-председателят призна, че либералният и социалният вектор са насочени в една посока. Но така прокламираният социално-либерален модел или „трети път" вече се изчерпа или провали (според предпочитанията) дори в развити страни като Германия, Англия, Италия. Краят на „третия път" показа, че може би трети път няма. Справка за това са последните изборни резултати на лявоцентристките партии в тези страни. Вярно е, че леви, а и каквито и да са резки завои в политиката са рискови. Ние апелираме не за ляв завой, който би могъл само да коригира дясната политика, а за последователен ляв курс, който осезаемо да повиши жизнения стандарт на основата на висок икономически растеж и справедливо разпределение.

Приемането на България в ЕС, поддържането на сравнително висок икономически растеж, на финансовата стабилност, големите външни инвестиции и някои от мерките в социалната област заслужават положителна оценка и ние ги подкрепяме. Нещо повече, за някои от тях сме настоявали и сме ги предлагали. Но заедно с това ние не сме доволни от пропуснатите възможности, от неизпълнените обещания и от отклоненията от заявената политика. Като се започне от аритметичното разпределение на постовете във властта, премине се през бавната модернизация, ширещите се злоупотреби и се стигне до жизнения стандарт и качеството на живот.

През 2007 г. доходите достигнаха реалната покупателна способност от 1995 г. Затова министър- председателят Станишев има аргументи, когато спори с експремиера Костов за доходите и потреблението rm. българските граждани, сравнявайки ги с тези от 2001 г. Големият въпрос обаче е кога българите ще имат по-големи реални доходи и по-добър достъп до качествени услуги в сравнение с последните години преди началото на прехода. Явно тази цел остава за следващия мандат.

България заедно с Румъния остава страната с най-ниски доходи в ЕС, като това ниво е неколкократно по-ниско в сравнение със средното за EC и чувствително по-ниско в сравнение с Турция. Същото е положението и по отношение на дела на разходите за социална защита. В Румъния обаче дори при дясно управление през последните две години реалното увеличение на минималната заплата, на пенсиите и средствата за социална защита е с най-голям процент в ЕС. Освен че България е най-бедната страна в ЕС, тя е с голяма социална поляризация. Все пак по време на сегашния мандат тя е малко по-ниска отколкото в предходния - около осем пъти е разликата в доходите на 10 % най-богати и най-бедни български граждани.

В годините на управление на тройната коалиция не се предприеха достатъчно адекватни и ефективни мерки за преодоляване на най-тежките социални проблеми на прехода - бедността, ниските доходи, влошеното здравеопазване и образование, демографската криза и социалната изолация на големи групи от обществото. Съвсем скоро излезе ужасяваща статистика на Световната банка, че 7000 българи годишно умират не от нелечими болести, а поради липса на достъп до медицинска помощ. Днес около 1/4 от подрастващите българи са полуграмотни. Това са проблеми, които би следвало да са от първостепенна важност за всяка лява партия.

Най-тежкият проблем на прехода остава бедността. Днес в бедност живеят преобладаващата част от пенсионерите, голяма част от жителите на цели райони и малките населени места, работещите бедни от нископлатени професии. Обречени да бъдат пожизнени аутсайдери са над 30 000 деца годишно, които отпадат от системата на образованието.

Гарантираният минимален доход през изминалите години на управлението остана в рамките на мизерните 55 лева. Очевидно е, че той по никакъв начин не е съобразен е инфлацията, с ръста на цените и с увеличението на средния доход.

Данъчната политика на тройната коалиция е най- дясната за годините на прехода. Корпоративният данък достигна най-ниските нива в Европа - 10 %. Тази стъпка реално стимулира бизнеса и неговото осветяване. Без обсъждане обаче се отказахме от ангажимента за освобождаване от данък на реинвестираната печалба.

Въвеждането на плоския данък по отношение на индивидуалните доходи облагодетелства заможните и ощетява бедните.

Намалението на осигуровките за тригодишния период облагодетелства работодателите с 9,5 %, а наетите лица - с по-малко от 1 %. На практика намалението на осигурителната тежест в мандата на тройната коалиция обогатява единствено работодателите, което няма. как да се характеризира освен като подчертано дясна политика.

България е с най-ниска производителност на труда в EC - около 36 % от средната за страните-членки. По този показател Румъния ни изпревари през последните години. Работната заплата у нас е само 1/5 от средноевропейската при положение, че производителността е малко над 1/3 от тази в Европа. Така българският наемен работник продължава да е с най-нисък жизнен стандарт в Европа, защото със средна заплата от 255 евро, т.е. с 20 % от средно европейската трябва да се справя с ценови нива, които доближават 50 % от европейските.

Един от най-важните критерии за характера rm. политика е съотношението между разходите за заплати и пенсии като дял от БВП, от една страна, и делът на капитала, от друга. По дела на разходите за труд в БВП България остава на последно място в Европа. През целия преход този дял устойчиво намалява и от 53% през 1990 г. достига 1/3, колкото е и сега, докато в Европейския съюз той е 48-49 %, а в най-социалните страни над 50 %. За сравнение в Румъния този дял нараства от 39 % през 2005 г. до 44 % през 2007 г.

България е страната, в която пациентите доплащат най- висок процент от цената на медикаментите - 56 %.

През последната година и половина допълнителен тежък проблем е високата инфлация. На средногодишна база инфлацията е около 15 %- втората по големина в ЕС, при средно за EC между 3 и 4 %. Особено тревожно е голямото поскъпване на хранителните продукти - около 25 % най-голямото в ЕС, при средно за EC около 7%.

Трябва да разграничим причините за повишение на инфлацията, част от които са външни и по-трудно податливи за въздействие. Сред тях са обективния процес на доближаване до средните европейски цени; рязкото повишаване на цените на горивата; притокът на преки чужди инвестиции; трансферите от работещите в чужбина стотици хиляди българи и др.

Вниманието следва да се насочи към мерки, с които да се овладее инфлационния ръст и главно да се компенсират доходите. Такива мерки включват противодействие срещу картелните цени и спекулата. Ние чуваме папата да говори срещу алчността, експлоатацията и отчуждението, но не виждаме българските институции да предприема ефективни действия срещу тези явления.

Необходима е активна аграрна политика, която да стимулира производството на земеделски продукти и храни. България е бедна на енергийни източници, но с неизползвани възможности в селското стопанство. Подемът в земеделието почти винаги е в основата на развитието на цялата икономика и на задоволяване на жизнените потребности. В този контекст е още по-тревожно замразяването на средства по САПАРД, чрез която програма се подпомагат земеделските производители.

Важна стъпка за компенсиране на инфлацията е повишаването на доходите. Самото повишение също оказва влияние върху инфлацията, но не в степен, която властите съзнателно преувеличават. Всяко задържане на заплатите, особено на квалифицирания персонал, ще ускори отлива на специалисти от държавния към частния сектор и от България към други страни.

В политиката по заетостта вниманието трябва да се фокусира върху нарастването на производителността на труда, а не само върху повишаването на квалификацията на ра6отната сила.

 

IV. В началото на мандата предстоящото членство в EC беше основният мотив за съществуването на коалицията. Но след като то стана факт пропуснахме да формулираме новите задачи на европейската ни политика, а БCП да наложи своята социална политика.

Само година и половина след приемането ни в EC еврооптимизмът ни беше разколебан. За първи път през последните години по-малко от половината българи смятат, че членството в EC носи ползи. Вероятно това се дължи и на санкциите, с които на България се отнема, поне временно, възможността да използва няколкостотин милиона евро. Трябва да внимаваме „Одата на радостта", която неотдавна пяхме, да не се превърне в национален реквием.

Поради липсата на интелектуален и административен капацитет допуснахме значително изоставане в оползотворяването на финансовите инструменти от членството в Съюза.

Какво показва изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на EC ?

Няма одобрени проекти за финансиране по оперативна програма ;,Транспорт"; няма сключени договори по ОП „Околна среда"; няма стартирали процедури за „Рибарство".

Схемите, по кoитo е започнало усвояването на средства, са почти изключително в областта на безвъзмездната помощ - по OП „Регионално развитие". Министерството на икономиката и енергетиката е поело ангажимент за сключване на договори с избрани бенефициенти до края на юли 2008 г.

Използването на средства е предимно в областта на т.нар. меки мерки по ОП „Развитие на човешките ресурси" и „Административен капацитет".

С цел да се подпомогнат малките o6щини при кандидатстването за проекти в началото на пролетта трябваше да стартира фонд „ФЛАГ". Сега този старт се обещава за началото на есента.

Двата доклада – на Европейската комисия до Европейския парламент и Европейския съвет за управлението на средствата от европейските фондове в България и относно напредъка по Механизма за сътрудничество и проверка в областта на Правосъдието и вътрешните работи са критични и определят напредъка като недостатъчен. В това отношение, за разлика от северните ни съседи, понасяме финансови санкции.

Явно опозицията иска да използва тези доклади, за да попълни дефицита на о6ществено доверие към себе си и ако може да дестабилизира управлението. Ръководството на БСП, правителството и коалиционните партньори трябва да се отнесат с подчертана отговорност към констатациите и препоръките - без заобляне и подценяване. правителството трябва бързо да излезе с убедителни мерки за отстраняване на нарушенията. Реакциите на някои представители на БСП, които характеризират доклада едва ли не като заговор срещу България, са неадекватни и непродуктивни. За нас не е успокоение също така заявлението на Ивелин Николов, че „кражбите в сегашното управление са по-малко от преди." Като че ли е нормално да се краде, въпросът е да бъде с мяра?!

Вече не става дума само за недостиг на административен капацитет. Дълго време правителството създаваше впечатление, че става дума за рутинни про6леми, които са имали всички останали страни в процеса на присъединяването, както и за технически нередности. Все още има министри, които продължават да говорят за „грешки" при оперирането с европейските финанси вместо за нарушения и злоупотреби. Създава се впечатление, ако не за толериране на измамите с европейските фондове, то поне за подценяване на контрола и за примирение със съществуващото положение.

С какво да си обясним например няколко други факти като: забавяне с повече от половин година на назначаването на нови членове на Комисията за позитивния лекарствен списък, което от своя страна пречи на пазара да се появяват нови по-евтини лекарства или цесията между HEK и БДЖ, т.е. между две изцяло държавни фирми, които се „нуждаят" от посредничеството на частна фирма, за да уредят своите отношения?! Това е недоглеждане, незаинтересованост или корист? И кои са виновните за това?

Отнемането на акредитацията на две изпълнителни агенции води не само до блокиране на сключването на нови договори, но и до спиране на плащанията по сключени договори и до загуба на много средства от предприсъединителните програми. (ФАР и САПАРД). „Към настоящия момент българските власти не са предприели всички необходими стъпки, за да гарантират прилагането на стабилно финансово управление, нито адекватни последващи действия връзка с установените нередности." Особено тревожно е, че „финансирането на сектора за пътищата за 144 млн. евро бе прекъснато и в момента се подготвя официално преустановяване. Спирането на подписването на нови договори в сектора на пътищата (по програмите за 2007 - 2013 г.) продължава да е валидно." В доклада на ОЛАФ са налице сериозни подозрения за участие на организираната престъпност в използването на средствата по САПАРД.

Разпространението на корупцията е сред основните причини за обедняването на хората и социалното разслоение, за появата на омраза и разединение между хората, за срива на държавността.

Докладът на EK ни казва неща, които отдавна знаем: „Контролът върху конфликтите на интереси при възлагането на обществени поръчки е слаб; съдебната система все още не е успяла да покаже, че работи ефективно; Борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност не дава достатъчно резултати." Заключението е, че „България трябва да демонстрира резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията, да предотвратява конфликти на интереси и да се справя по убедителен начин с предполагаемите връзки между част от политиците, бизнеса и организираната престъпност."

В тази ситуация няма как да се избегне въпросът за отговорността на министри или техни заместници за това, че са допуснали нарушения, конфликт на интереси и условия за злоупотреба с европейските средства. При това тези нарушения не са били своевременно отстранени. Министър-председателят трябва да вземе инициативата и да посочи персонално отговорните. Трябва да се постави въпросът за отговорността на координиращите дейността на агенциите, без да се заобикаля отговорността на секторните ръководители. В този случай БСП, ако следва модела на поведение на един от коалиционните си партньори при предишния вот на недоверие, може би трябва да се въздържи при предстоящия. Казано по-отговорно, в такива случаи не бива да действаме главно под външен натиск и по правило със закъснение.

Наред с критичността на Европейската комисия се засилва чувството на недоволство сред държавите-членки. От доклада на Европейската комисия може да се направи извод за недостатъчна политическа воля за противодействие срещу корупцията. Затова вече не става дума просто за поредните мерки, за продължаване на усилията, за реформиране на институциите, а за недвусмислен ангажимент на всички нива и от всички власти за „съживяване на процеса на реформи". Този настойчив призив разчитам като очакване за спешни действия, за радикална промяна както в политическата, така и в съдебната система. Финалният призив на Европейската комисия е„България да превърне думите в действия". Това ми напомня един позабравен лозунг от времето на „зрелия социализъм" - „дела, дела и пак дела". Сега обаче този лозунг означава освен да преведем думите в дела, да има реални съдебни дела, които да завършат с присъди.

V. В оставащата година и особено в месеците до края на тази трябва да се набележат ясни приоритети в няколко области: преди всичко в социалната, в противодействието срещу корупцията и в реформата на политическата система.

1. В социалната област Левицата настоява за:

·         На първо време коригиране на плоското данъчно облагане чрез въвеждане на необлагаем минимум, който да надвишава минималната заплата и за семейно подоходно облагане на тези, които не получават помощи за деца;

·         Повишаване на минималната работна заплата от началото на 2009 г. до 280 лева и на минималните осигурителни прагове с около 1/3;

·         Значително увеличаване rm. дела от БВП, респективно от бюджета на средствата за образование и здравеопазване. Това включва увеличаване на норматива за издръжка на един ученик и допълнително увеличение за тези в отдалечените от общинските центрове села. Повишаване на заплатите на всички преподаватели - от началното до висшето образование, респективно на изследователите.

·         Селективно актуализиране на цената на клиничните пътеки с приоритет за масовите заболявания;

·         Наред с осъвременяването на старите пенсии от 1.10.2008 г. да се повишат минималните пенсии със средния процент (8,5%);

·         Увеличаване на коефициента за осигурителен стаж от

1.01.2009 г. с минимум 0,1 %;

·         Да се въведат допълнителни плащания за хората в напреднала възраст;

·         Промяна на гарантирания минимален доход в съответствие с ръста на инфлацията;

·         На преден план в здравеопазването поставяме достъпа и качеството, необходимостта от въвеждане на ясни медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Участието в здравните фондове (каси) трябва да е доброволно и да служи за надграждане rm. основния медицински пакет.

·         Здравната експертиза за хората в пенсионна възраст да се отдели от ТЕЛК;

·         Да се уреди въпроса с многогодишните жилищноспестовни влогове;

·         Още през септември при пълна прозрачност и с ясни приоритети (пенсии, здравеопазване, образование, инфраструктура, земеделски производители) да се реши въпроса за разпределението на бюджетния излишък.

Съветът на тройната коалиция в Банско трябва да оформи бюджетна политика и да даде отговор на европейските очаквания, за да реши поставените задачи.

2. Противодействие срещу корупцията:

·         Забрана за участие на офшорни фирми в приватизацията, при кандидатстването за обществени поръчки и концесии и за ползване на европейските фондове;

·         Промяна на подхода за започване на процедури за обезпечаване и отнемане на имущество като освен престъпната дейност в основанията се включат и нарушения на финансовото законодателство, които водят до очевидно несъответствие между официалните доходи и наличното имущество.

Тези две мерки могат да послужат като тест, от който да разберем дали управлението наистина е готово да се бори с престъпността и корупцията.

* Въвеждане на гражданско начало в наказателния процес, за да се ограничи корупцията в съдебната система. Това може да включи участие на обществен обвинител и на повече съдебни заседатели по делата е голям обществен интерес. Така ще се подпомогне прокуратурата в нейната дейност и в същото време ще се въведе контрол върху държавното обвинение и обществена преценка за виновността на обвиняемите. На противниците на това предложение обръщам внимание, че един компетентен, но корумпиран магистрат е по-опасен от добросъвестния непрофесионалист. Така както полицаят, който информира престъпния евят, може да се сравни със стрелящ в тила от собствения окоп, което е много по-опасно от вражеските куршуми.

3. Реформата на политическата система означава преди всичко промени в политиката и в ръководствата на съществуващите политически партии.

Искам да заявя категорично: Обединението на левите социалисти има право на живот, само ако стане демократично и социално движение за обновление на БСП и на българската политика. Искаме или не искаме ние сме тази критична противовласт, от която има нужда всяка партия и всяко общество. Но ние не бива да бъдем само критици, а да бъдем съзидателите на нова политика.

Критериите за реална промяна в политиката са преди всичко демократизиране на партиите, прекъсване на тяхната финансова зависимост от корпоративни интереси и създаване на възможности за пряко участие на гражданите в управлението.

За целта е необходимо приемането на нов закон, който да гарантира гражданската инициатива за провеждане на национални и местни референдуми.

Ние сме за въвеждане на мажоритарно начало в избирателната система, при пълно оползотворяване на гласовете, подадени както за партийните листи, така и за партийните кандидати в едномандатните райони. Приветстваме, че този вариант напоследък се предлага за обсъждане и от ръководството на БСП.

По тези въпроси през есента предлагам да проведем отделна конференция. Тя трябва специално да утвърди нашите предложения за управленската политика и специално да се занимае със състоянието, проблемите и документите на БСП.

VI. Политиката на БСП за следващия парламентарен мандат.

Днес, повече от всякога през последните години БCП трябва да се обърне към най-острите социални проблеми и да предложи техните решения. Политическият проблем на БСП не е нейната програмна недостатъчност, а откъсването от нейната социална база, несъответствието между заявена и осъществявана политика. БCП има нужда от програмна дискусия и от нова програма, но ако тя не отговори на реалните очаквания на своите избиратели ще претърпи тежко поражение. Плановете предстоящият конгрес да се занимава едновременно с приемането на нова програма, устав и програма за конкретна политика не би довел до успешното решаване на никоя от тези задачи.

България болезнено се нуждае от следпреходни политики и политици - по-способни, по-национални, некорумпирани и най-важното - с воля и качества да изведат България от сегашното незавидно място на най- изостаналата и най-бедна страна в Европейския съюз. По много причини, но и поради липса на отговорно ангажиране с ясни цели и приоритети политическият живот се изпълни с много лъжи, измами и безпринципни колаборации в името на лични и корпоративни интереси. Трябва да се знае кой кой е и сред партиите, и сред политиците. Не може повече едни и същи хора днес да говорят едно, утре друго, а в други ден да правят трето. Само на основата на ясна програма с конкретни ангажименти БСП може да си върне доверието и да участва в коалиции.

Днес ние очертаваме основните елементи на лявата визия за следващото управление. Ако искате това е нашата кауза за политиката. Ние сме готови да вземем активно участие в обсъждането на политиката за следващия мандат, чиито основни елементи според нас са:

1. Постепенно, но забележимо ограничаване през следващите управленски мандати на бедността и нейното преодоляване за 10-15 години.

Трябва да се преодолеят и двете отживели разбирания за социалната политика - едното, че лявата социална политика се основава главно на преразпределението, и другото, че е възможно успешно съвременно икономическо развитие без инвестиции в човека.

Ние поставяме няколко критерия за лява социална политика:

·         Провеждане на политика „анти-бедност", която се основава на методика за социални стандарти.

·         Въвеждане на минимални плащания (заплати и пенсии), съобразени с линията на бедността - минималната пенсия да достигне линията на бедността, а минималната заплата да я надхвърля поне 1,5 пъти.

·         Равномерно разпределение на резултатите от икономическия растеж между труда и капитала. Понататъшни облекчения за бизнеса са допустими само, ако той инвестира в човешкия капитал и съдейства за иновации.

·         Достигане до балансиран бюджет чрез постепенно ограничаване на политиката на бюджетни излишъци.

·         Увеличаване на дела на бюджетните средства за образование и здравеопазване над 5% от БВП.

2. Изработване и прилагане на икономическа стратегия за догонващо развитие с годишен ръст от 8-9 %.

·         Определяне на секторни и продуктови приоритети, стимулирани от държавата;

·         България да се превърне не просто в енергиен център за транзит на горива, а да използва тази си роля за развитие на свързани с него производства;

·         Предприемане на мерки за ограничаване на евентуалните последици от кризата на световната финансова система;

·         Подпомагане на дре6ните стопани и фирми при подготовката на проекти за европейско финансиране;

·         Търсене на партньори от европейските страни за реализация на големи проекти с транснационално значение;

·         Създаване на стимули за привличане на млади специалисти, завършили европейски университети.

3.       Решително противодействие срещу престъпността и корупцията.

Приемане на нова наказателна политика и на програма за реформа на наказателното законодателство, която да разграничи тежките от леките престъпления, в следствие на което ще се ускори наказателният процес. За част от конкретните мерки стана дума по-напред.

3.       Технологична, инфраструктурна и образователна модернизация на страната.

Неотдавна 6ях в Китай. Там само за две-три години са изградили в морето десетки километри магистрали, а за един управленски мандат в България не беше завършена нито една магистрала. В техните големи градове за същия период се удвояват линиите на метрото, а в София неговото строителство едва пълзи. Тези сравнения не се нуждаят от коментар.

БCП трябва да настоява за приемане на българска „Лисабонска стратегия", която да ни доближи към информационната епоха.

Тези четири цели очертават рамката на предлаганата от нас политика - към партията, към обществото и към потенциалните ни коалиционни партньори. Нашият 6лизък хоризонт е социална България в социална Европа. Нашата перспектива е модерен и демократичен социализъм. Победата на нашите идеи ще бъде победа за БСП. Нужна ни е една победа, за цената няма да се пазарим!

24.07.2008 г. Янаки Стоилов София, НДК,

кино „Люмиер"