Да защитим европейската демокрация!

 

След като чухте изказването на един умерен оптимист, сега ще ви помоля да изслушате и един умерен песимист.

В началото искам да уточня, че не споделям мнението на някои колеги от Обединението, че кабинетът „Орешарски“ изпълнява програмата на БСП, в чиято основа стоят нашите виждения. Тоест, сред нас битуват мнения, че правителството се води, едва ли не, от програмата на Лявото крило в БСП. За съжаление, това ми напомня една тийнеджърската реплика, която използвахме в ученическите години: „Тя ми е гадже, ама още не знае“.

По отношение на борбата с олигархията също не съм особен оптимист. Няколко дни преди да се съберем на тази конференция научих, че правителството е решило да отдаде едно от образцовите и печеливши държавни ловни стопанства – „Искър“, за дългосрочно публично-частно партньорство. Новият партньор на държавата в този бизнес се казва Румен Гайтански-Вълка, когото познавате от годините, в които се „грижеше“ за чистотата на София като концесионер. Има дори някаква метафора в случката, след като дивечът се отдава за съхранение и опазване на Вълка. По-сериозното ми притеснение е, че в редица сектори като че ли се продължава с порочните практики за приватизация на печалбите и национализация на загубите. Боя се, че това не е борба с олигархията, а тъкмо обратното.

В оставащите ми минути ще ви запозная с една още по-голяма опасност, надвиснала над обикновените хора, която вече касае действията на европейската, на световната олигархия:

В полусекретен режим, зад гърба на европейските граждани, се подготвя споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ, което засяга всички ни. За духа и част от съдържанието му научаваме от няколко изключително сериозни публикации, промъкнали се в българския печат, както и от протоколни изявления на президента Росен Плевнелиев и на вицепремиера Даниела Бобева, че България подкрепя ТПТИ.

За нежеланието на преговарящите от двете страни на Атлантика да направят плановете си действително публично достояние говори и фактът, че ТПТИ с интереси за стотици милиарди и с несъмнен ефект върху работните места не се коментира широко в европейския и в американския печат. Сериозните анализи, които повдигат въпроси не само за ползите, а и за рисковете от подобно споразумение, се броят на пръсти.

Какво знаем до момента?

В подготовката на ТПТИ достъп до пълната документация имат основно представители на международните корпорации /само американските делегации се състоят от над 600 корпоративни адвокати и лобисти на отделни компании/. Организират се и срещи с подбрани неправителствени организации – но зад закрити врати, като на несъгласните с готвеното споразумение не се дава думата.

Предвижда се ТПТИ да изземва суверенитет, както от отделните държави, така и от ЕС, поставяйки се над разпоредбите на националното и европейското право. Планирано е създаване на специални трибунали за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. Те ще се състоят от корпоративни юристи, неподлежащи на граждански и обществен контрол, които лесно могат да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти. Техните решения ще са задължителни за легитимно избраните власти, без да подлежат на обжалване.

Сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан (със съответните загуби за националните бюджети и бюджета на ЕС), но и даването на изключителни привилегии на транснационалните компании. Така например тютюневият концерн „Филип Морис“ съди Австралия за закони ограничаващи тютюнопушенето. Лесно е да си представим с какъв ентусиазъм американските корпорации ще се борят за подобни свои „права“ в Европа, противопоставяйки се на нови нежелани от тях регулации. Същото касае и европейските мегаконцерни в САЩ.

Основателни са съмненията, че с ТПТИ ще се свалят гаранциите за произхода и качество на храните; ще се заобиколи европейското ембарго върху редица продукти с недоказана безопасност върху човешкото здраве, включително съдържащи ГМО; ще се преодолее отхвърлянето на споразумението за авторските права АКТА, извършено от европейските правителства под бурния натиск на гражданите.

Ако ТПТИ цели всичко това, то в резултат от прилагането му демокрацията не само у нас ще става все по-формална и фасадна. Гражданите ще могат да избират свои местни власти, правителства и представители в Европейския парламент, но от тях ще зависи все по-малко, тъй като техните правомощия ще бъдат ограничени от ТПТИ. По същество това ще означава тиха продажба на европейската и на американската демокрации облечена в законова форма.

Смятам, че в следващите месеци всички леви хора трябва да търсят отговор на въпросите:

България участва ли в подготовката на ТПТИ и, ако – да, с кои свои политици и експерти? Какви предложения са направили те досега във връзка със защитата и гарантирането на националните интереси? Ако е имало такива предложения, с кои обществени среди са били съгласувани те? Правени ли са разчети и прогнози как ТПТИ ще се отрази на българската икономика и социалната сфера?

Ако се потвърдят съмненията , че държавата ни не участва активно в дебатите за ТПТИ, то това ще е висша проява на политическа безотговорност. Институциите трябва да започнат открит диалог с гражданите по многобройните въпроси, които повдига Трансатлантическото споразумение. Същевременно ние трябва да се обърнем към широки слоеве от българското общество да настояват и да изискват информация по темата от всички свои представители и институции.

Като социалисти нашата позиция би трябвало да е категорично против правомощия на българските и европейските граждани, както и на демократично избраните от тях легитимни институции, да се прехвърлят на неконтролируеми от никого частни структури, компании, корпорации! И не само защото сме пред европейски избори трябва да се обърнем с апел към цялото общество, а в частност и към членовете на българските партии, да настояват за същото пред избраните от тях политици. Въпросът засега се повдига единствено от неправителствената организация „Солидарна България“, но е въпрос на време той да се превърне в централен за българското общество, или поне за онази част от него, която си задава въпросите – накъде вървим и какво ни чака. Изискването на цялата информация за ТПТИ е необходимо условие, за да могат гражданите да направят информиран избор на предстоящия вот за Европейски парламент. Изправени пред опасност от посегателство срещу демокрацията, повече от всякога се нуждаем от солидарност на обикновените хора в България, в Европа и от двете страни на Атлантика!

Днес повече от всякога са актуални думите, казани от председателя на Обединението Янаки Стоилов преди четири години пред същата аудитория: „Долу олигархията - свобода на народа!“. Но борбата трябва да се води не само в национален, а и в общоевропейски план!